В шедьоврите на Томас Харис "Мълчанието на агнетата" и "Ханибал", звярът-човек Ханибал Лектър задава един и същи въпрос, изтъквайки два различни, но идентични примера. Паднал покрив на църква и затрупал няколко молещи се старици.
 
 Риторичен въпрос за злото и доброто в онтологичен план. И провокация към вярата. 

 Няма как да отговоря на харизматичния злодей: канибал, сериен убиец, изтънчен садист, гении на злото. 

 Днес пак чета едно жалко подобие на неговите въпроси.
 Съществото, което проявява неистови усилия да изглежда величествен дявол-провокатор е най-обикновен мерзавец.

 То вече си е наложило като подпис злорадството при всяко нещастие, при всяка смърт на "вражеската руска територия".

В случая: отвратителното му "чувство за хумор" (ако гаврите изобщо могат да се нарекат чувство за хумор) са не само срещу "комунистите", каквито са (според него) "всички руснаци", а и срещу християнството.

Защо? Защото не звучи в необходимата тоналност за неолибералната религия.

Трудно бих отговорил на въпросите на Ханибал Лектър. 
Защото той все пак е художествен образ. И е хубаво въпросите му да си останат висящи в публичното пространство, че всеки да търси и да намира отговор за себе си.
То си е решение на Томас Харис. И е добро. 

Жалките му пародии, които си играят на неолиберални пропагандисти, задавайки въпроса по малко различен начин, показват едно ДЕБИЛНО НЕВЕЖЕСТВО. 

Защо пада мълния върху църква, ако там са праведни?

1. Че защо пък не? На този свят действат физическите закони. Относно чудесата Спиноза е на твърдата позиция, че Бог е последния, който би извършил чудо, защото това означава да наруши своите собствени закони. Възгледът му е цитиран и споделян от Айнщайн. Те са много далеч от християнството, но е редно да се вземе под внимание кредото им.

Живеем във физическия свят. Във физическия свят, действат физически закони. Ако се нарушат, всъщност нарушават се законите издадени от самия Бог. 

Извод: Ако църквите не се рушаха при земестресения, ако не рухваха при пожари, ако снаряди не ги съборваха, ако башибузука не можеше да изколи в тях скритите жени и деца от Батак, ако бяха едно непристъпно за злото място, те щяха да са извън законите на физическия свят, а тези закони са зададени именно от Бог. 

Църквите са да защитят душата на вярващия, да му дадат утеха, надежда за спасение, да му посочат пътя. Не са бункер. 

Иначе, ако бяха бункер всеки щеше да се крие в своята и да е предпазен от враговете си.
Всеки човек щеше да направи от дома си църква.
Всяка институция щеше да е църква. И въпросът да спасението да е много лесно решен. 

2. И в Стария и в Новия завет се свидетелства за чудеса. Най-вече евангелистите го правят и днес: свидетелстват за чудеса в живота си. Но без да съм евангелист, аз също мого да свидетелствам за чудеса в моя живот. 

Чудото е чудо, само защото в него има нещо изключително. Превърне ли се в начин на живот, то вече не е чудо, а стереотип. Ако човек има очи обаче ще забележи и чудото в този случай. 

 Самият факт, че злополуките в църквите привличат така вниманието, предизвикват подобна вълна от противоречия е ясен. 

 Църквите все пак са защитени. Рядко се случва това, което се е случило, иначе нямаше да правят впечатление. Над колко ли банки са паднали светкавици? Над колко ли пожарни, училища...Всичко това не се превръща в новина, защото няма нищо изключително, но падналата мълния върху църква се превръща в новина. То и звучи изключително. 

 Та чудесата не само се забелязват, а чудесета НЕ СЕ ЗАБЕЛЕЗВЯТ. Няма как да знаем колко пъти мълнията по всички закони на физиката е трябвало да удари църква, но една невидима ръка я спира. 

 Тук вече е необходима ВЯРА. 

 Защо е необходима ВЯРА. Защото, ако знаехме, че има Бог, а не вярвахме в Него - всички щяхме да спазваме законите му, но тогава това нямаше да е Бог, а един увеличен модел на Дарт Вейдър или Хитлер. Диктатор, не онзи, който е дал на Човек правото да избира между доброто и злото. 
 
 И най-силно вярващият се съмнява. Но точно това прави добродетелите му - подвиг. Иначе би бил просто изпълнител. 

 3. И като стана въпрос за вяра. Защо Бог поставя под изпитание точно вярващите. Е, тук е добре да се прочете "Книга на Иова", разтърсваща е, трогателна и казва всичко. Понякога човек открива вярата си именно в изпитанията. 
Ако ги нямаше - би я подценил, а именно тази вяра спасява душата. И често ни прави щастливи.

 За всеки случай лишава ни от злорадата злъч, която изпълва гърдите на нищожества като това, на което отговарям.

 Да, Гетю е. 

 "А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,

приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.
  Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:
  защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.
  Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
  защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;
  като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
  Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
  Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците
  и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.
  И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
  А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
  Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
  Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
  А когато се свечери. Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;
  и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;
  те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз. Господи?
  А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
  прочее. Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
  А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
  И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
  И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
  защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
  И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
  И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
  Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото".
  А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
  Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
  Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
  Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.
  След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците; поселете тука, докле ида там да се помоля.
  И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
  Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
  И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
  И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
  Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
  Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
  А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
  И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
  След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;
  ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
  И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и старейте народни.
  А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
  И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.
  А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.
  И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
  Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;
  или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?
  Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?
  Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте."    

 "И прати Иисус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.


А те Му рекоха: де искаш да приготвим?


Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,


и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?

И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.


Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.


И когато настана часът. Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,


и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,


понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.


И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,


защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дояде царството Божие.


И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.


Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.


Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;


Прочее. Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.


И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.



А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.


А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;


А вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.


Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.


но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,


и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,


За да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.


И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;


Но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.


Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!


Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.


И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.


Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;


Защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.


Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.


И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.


А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.


И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше"


като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.


И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.


И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.


Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;


и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.


Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна. Той е.


А Иисус му рече: Иудо, с целуваме ли предаваш Сина Човечески?"



Евангелие от Лука (гл.22: 8-48)

 Започвам да се досещам какво ще бъде след подписването на мирния договор.

Трябва да е нещо.

  Трябва една част от населението да занимава и тероризира друга с глупостите си.

  И всяка трагедия, всеки световен проблем може да се употреби като причина за това деяние.

  Човечеството е достатъчно зряло за да желае вече нещо по-добро, но постигне ли го, то ще е изключително трудно за контрол, защото това "по-добро" е онова към което винаги се е стремяло: една истинска, а не манифестирана свобода.

  И тази свобода започва от свобода на мислите, които като дух от бутилка социалните мрежи отпушиха.

  Известно време се потискаха с локални средства, съобразени с региона и проблемите му, после ковид отключи възможности към един глобален контрол, но войната обърка много сметки. Все пак тя ще има край. Един логичен край.

  И макар поне на наша територия се употребява и прилага точно като ковид, представлява същата психическа агресия от определени политически субекти, тази война ще свърши, преди да се е превърнала в световен конфликт; надявам се и преди да е навлязла у нас и да са ни пратили за пушечно месо.

  Чудих се какво ще бъде у нас, когато свърши, защото ще липсва. На медиите, които трябва да оправдаят средства и заплати; на другите пропагандни работници, на посолства, на политически сили.

  Но вече се очертава и е ясно: Войната с Бог. Откриването на олимпийските игри ясно го заявява.

  Подобни кощунства са немислими в живота на един християнин. И това, което стана в Париж е масово езическо охулване на Бог. И е началото.

  Надявам се това няма да е истинския антихрист, а негови имитатори, но ще е също много, много тежко.

  Вярвам, че ще опазим Вярата си.

  Дай Боже сила при тежките изпитания.

 Не! Не злорадствам! Не пожелавам никому да изживее това, което изживява в момента Мъск! Ни милиардите, ни космическото влияние, с което разполагат, могат да компенсират душевните му поражения. 

 Няма смисъл да пиша новината. Достатъчно е отразена в мрежата. 
 Учудвам се, че голяма част от днешните журналисти не знаят какво е "уок", писали са на места "вокизъм" (вероятно са превеждали от руски), на места са прибегнали до думата "пробуждане", което си е "уок" в кофти превод, но се получава двусмислица.

 "Уок" е културен термин, натоварен политически. 
  Предпоставките му са от десетилетия, но се активизара след бунтовете при убийството от полицаи на млад цветнокож, заподозрян в престъпление. 

  Манифестът на "уок-а" се препокрива с познатото ни като политическа коректност. 

  Особено силно се проявява чрез новите сериали с научно фантастична и фентъзи тематика. Лесно е за обяснение защо: защото таргетът на тези филми е младежки. Уокът налага квоти за участващите герои. 

  Жестока и обезобразяваща изкуството цензура. 

  Като луд фен на научната фантастика в началото приемах, после ми стана досадно, в последствие отвратително и ми действаше почти физически болезнено натрапчивото привнасяне на задължителните хомосексуалисти във всеки нов сериал. 

 Реагирал съм десетки пъти, особено в случаи като със Star Wars: Andor, понеже е продукция на "Дисни" т.е. за деца. 
 
 Това беше и "Star Wars" сериала, който най-много ми хареса до 8 (мисля, че "8") серия, когато цветнокожа и напомняща на ирландка бунтовнички, започнаха да се обясняват, от което се разбра, че са имали връзка. 

 Почти невинно и много, много коварно. 
 Такива юношески филми формират съзнанието. 
 Като че ли внушението от всички е, че не може да има просто приятелство между двама от един и същи пол. 

 Фанатици, политически ултраси и най-обикновени идиоти им беше много смешна реакцията, но ето какво се случи с Мъск. 

 Видимо е съкрушен. И не знам има ли родител, който е готов да изживее това, което изживява Мъск "стига да му има милиардите".

 Самият Мъск го даваше много хипарливо, много уокърски и няма как да не чувства вина, което е още по-гадно. 

 Полът не е най-обикновен предразсъдък! Подобна мисъл не е просто безумна! Освен, че е безумна тя е и тъпа. Толкова тъпа, че може да бъде асимилирана и да завладее само тълпа, а после чрез тълпата - разтворените в нея личности. 

 И тук в блога си имаме една жертва на уока. 
 Защото е очевидно, че не става дума за обикновен педераст, а за младеж, на който му е много приятно да парадира с това, че е педераст, какъвто може даже да не е бил. И в други условия и общества да не бе проявил тази си страна. 

 Но майната му на един идиот, майната им на пет, на петдесет и четири.
 Лошо е, че се превръща в стереотип. 

 А Мъск е просто родител. 
 Синът му едно осакатено от масовата психоза и собствената си глупост хлапе. 

Поне по две-три точки всеки разумен човек (ключовата дума е "разумен") е политически коректен, но ако са повече от пет, то - разумът му не е чак толкова необходим.

Има кой да мисли вместо него и достатъчно му е, че е политически коректен (homo political correct), т.е. някаква странична еволюционна издънка на homo sappiens.

Най-изтъкваните черти на съвременния политически коректен човек:

1. Той е евроатлантик.

2. Той е не само ваксиниран против ковид, а по време на "пандемията" (кавичките са особено важни) е взел дейно участие в подкрепа на мерките. Маските. Карантината. "Вразумяването" на маловерците. Настоявал е за задължително ваксиниране. 

3. Почитател е на уок-а. Съвременната американска политическа мода формираща до голяма степен изкуството и културата в последните години. Повечкото жени-войни, които пердашат мъжете в инфантилните сериали. Задължителните хомосексуални герои. Все по-малкият ангажимент на бели, хетеросексуални мъже в новите филми. Всъщност "уок"-а се придържа към казусите на политическата коректност.

4. В САЩ е антирепубликанец, демократ, левичар-либерал. В България е антикомунист, демократ, десничар-либерал. Как може дясно и ляво да бъдат едно? Не може, но...педерастка работа. 


5. Като споменах "педерастка работа". Политически коректният е "толерантен" към сексуалните малцинства. По-принцип: към малцинствата. Но само по "принцип", защото когато говори за "малцинства", политически коректният говори за признатите политически като такива. Също тъй когато му е удобно забравя за терора над някои малцинства. Като този над руснаците в Украйна и изтреблението в продължение на 8 години на деца и жени от украинската артилерия. 

6. Политически коректният смята всяка американска агресия за "демоктратичен акт", а всеки чужд подобен акт за агресия. 

7. Политически коректният ВЯРВА. Да той понякога и "мисли", понякога анализира, понякога "преценява", но това не е водещото, защото ВЯРАТА го прави политически коректен. Не не вярата в Бог (защото "религиите разделят обществата"), а вярата в нашата пропаганда. 

8. Политически коректният вярва, че изтъняването на озоновият слой е резултат на човешки действия и че електроцентралите с възобновяеми източници, дори за сметка на плодородни земи са спасителни за човечеството.

9. Той вярва, че украинските АЕЦ не са опасни, но в България са опасни. 

10. Той вярва, че нашите земеделци трябва да спазват европейски рестрикции, а украинските - не.

11. Той вярва (разбира се), че Путин е агресор.

12. Той вярва в Холокоста (аз също). Той вярва, че да се подлага под съмнение Холокоста е престъпление. Аз пък, че да се разглежда, което и да е било съмнение като престъпление е всъщност престъпление. 

13. Той уж е антифашист, но подкрепя украинския нацизъм. 


Спирам дотук, това е една незначителна част от описанието на скования в норми политически коректен човек.

С други думи: цензуриран човек.


Само се чудя с какво предаването на Силвия Великова е заслужило да се нарича "Политически некоректно" с коя точка от описанието се разминава. 

 По това време лично аз си падах повече по хеви метъла (дето бил забранен) и не съм й бил кой знае какъв фен, но Сандра си е Сандра, остана си легенда. 

Не знам как да помогна по друг начин в момента, освен да споделя постинга. Това е същата Ана Петрова, която преди 6 години защити Баба Дора, в резултат, на което се опитаха да убият и нейните животни.

Този край е на мъченици.

  Който може, с каквото може - да помага. Педерастите, които държат властта и ресурсите нищо няма да направят.

  Преди 6 години им избиваха животните, сега ги оставят да изгарят.

 Очаквам да завалят назидателните постинги и с високо вдигнат показалец обичайните заподозрени да започнат да ми опяват, как България гори, но е достатъчен факта, че сме част от евроатлантическата общност за да се чувстваме облагодетелствани.


След това, разбира се, ще ни бъде обяснено колко зле живеели в Русия. Като, че ли един току-що изгубил в пламъците дом и домашни животни човек, не го интересува друго повече от това какво е в Русия.

  Няма да бъде пропуснато и това, че в "комунизма" имало по-големи бедствия, но никой не говорил за тях. "Претърпял" подобни (анонимен потребител с три постинга, без никаква информация в профила и без нито една лична снимка) ще разказва как пещерата, в която живеел с майка си и шестте си братя, била наводнена и добре, че имало риба, та я хващали иначе щели да умрат от глад, но после заради злоупотреба ги пратили в ТВУ.

  Сред коментиращите ще има поне няколко "Слава на Украйна!", няколко "Това е хибридна атака на Путин!", няколко "Като не ви харесва в модерна и европейска България, отивайте си в Москва!", разбира се, ще бъде напомнено, че Бай ви Ганя бил виновен за всичко. Той хвърлял незагасени цигари, стрелял със сигнален пистолет по дупето на препускащ еднорог, играел си с бенгалски огън и палил огън за да се сгрее.

  Не, че искам да се питам: "Какво още трябва да ни се случи?", но неизбежно се питам.

  Няколко дни се мълча, че имало авария в АЕЦ "Козлодуй", отрича се, че е имало такава. После се призна с половин уста, което ми напомни за едни други времена и една по-голяма авария. После "слуховете" (пак като в онези другите времена), навяха едни хипотези, че имало части, които, ако били сменени, нещата биха се наредили, но няма вече как да се вземат от "Белене", защото тези части са вече подарени.

  Не, възможно е да са само слухове. Възможно е...

  Изсипват се градушки и поразяват реколтата така, както в детството ми не помня да е била поразена. Не чувам ракети. Казват, че е имало изстреляни, но поне аз не съм чул. А ти? Резултатът от градушките са погроми.

  Ракетите са с двойна употреба. Както за разсейване на градоносни облаци, така и за стрелба по "военни" обекти. И всякакви други летящи. Чуват се пак слухове.

  Не, възможно е да са само слухове. Възможно е...

  Стават наводнения, една нахакана министерша с руса коса и хубаво дупе, реши да помогне на костенурка, че я удави. Но пак нямаше техника за бедствия. И не бяха слухове. Не, не бяха, че подарихме над 100 БТР.

  Имаме пари, с които откриваме нов цех в пустинята, в който ще се произвеждат F-16. Понеже сме тежкари си чакаме партидата.

  Имаме пари и за "Кугъри". Знаете ли каква е разликата между хеликоптер и вертолет. Едното е с две витла отгоре. Другото има перка отгоре и на опашката. Всяко си е хубаво за целите. Лошото е, че го няма онова, с което се гасят пожари.

  Да, те хората виновни, че не се застраховали, ама горите кой да ги "застрахова", а въздуха...И като ги няма тези гори, нали пак като започнат дъждовете ще има повече наводнения.

  Хората самодейно ли да се оправят с тези проблеми или плащаме данъци, не за да си води някой любовницата из шикозни хотели и да я опипва отзаде, а да бъдем малко от малко защитени.

  Наводнения. Повреди в атомни електроцентрали. Пожари. Какво още трябва да ни се случи? 
   

 С всичко не мога да се съглася, но има какво да се научи от този ерудит, а още по-ценното е, че провокира да размислиш над много неща.

 При някои пасажи настръхвам.
 Един от тях. 
 
 "В съвременния свят, света на "хакнатия човек", разбирането за свобода се налага като потребителски избор. Но какво свобода може да има при избора между кока-кола и пепси-кола или, да речем, между два бранда политици, които всъщност не се различават един от друг? Свободата е създаването на реалност, самостоятелно проектиране на бъдещето и съзнателни действие за реализиране на проекта. Но това е невъзможно без осъзнаване на последствията от своите действия и без лична отговорност. Санкцията на рояка за направения избор е приблизително същата като заповедта на есесовече в конлагера и няма никакво отношение към свободата."

"Хакнатия човек", Игор Шнуренко

 "Ние можехме да бъдем свободни, ако вие не мислихте, че е ваш дълг да ни спасявате."


"Клетва за вярност" Пърл Бък