Няма български читател, който да не е чувал поне името Агоп Мелконян и няма любител на фантастиката, който да не е чел книгите му. 
 
 Няма смисъл да говоря за ерудита и гения, за този символ в родната литература; наричан и с основания "българския Рей Бредбъри" и откриващ сатирата си хоризонти до които американския фантаст и поет не е достигал.

 Така, както той е критикувал властта по "онова време" (може да се уверите, ако потърсите "Убийство в Ню Бабилон"), много малко автори от елита смеят да направят днес, а и никой не притежава чувството му за хумор съчетано с дълбоката философия.

 За съжаление напусна планетата ни доста рано. Но семейството му, неговите приятели-фантасти и съвременните гилдии на фантастите заедно учредиха конкурса в негово име. 

На тази снимка съм с наградата на семейство Мелконян. 

 

За разказа: "Няма да му драскаш на вратата никога", когато Виктор Мелконян го е чел е възкликнал: "Това все едно го е писал баща ми"

 Понеже Марк Аврелий Сюргюна ме попита: "почитал ли съм си от писателство добре, седмица на Свети Влас", а на бившите доносници на Шесто, които сега са най-големите антикомунисти, човек е длъжен да се отчита, ще се опитам да му отговоря.

Трудно ще ми е, защото не съм почивал седмица в Свети Влас, предпочетох тази седмица да я разхвърля на различни части по Южното Черноморие, но да видим...

 

 

 

Поморие



 

Несебър


 

Бургас



  

Свети Влас с един обсебен от мен blog.bg потребител  


Снимките говорят. На тях се вижда как един щастлив човек се разтоварва. Но понеже седмицата край морето все е кратка, малко и от планините. 
 


Край язовира "Цанков камък" с любимата ми спортна фланелка: "Россия", не уважих олимпийските правила и продължих да си тренирам с нея. 


 
Триград с един добър приятел.   


 
На връх Вълчи камък с любима  

 

Край Дяволското гърло      



Смолян, пред поделението (56 550), в което съм служил. 35 години по-късно.  Зад тези почти невзрачни стени животът понякога е приличал на ад и е имало случаи, когато е изглеждало, че никога няма да изляза извън тях, а сега са си...почти невзрачни.  Смолян иначе е красив, но далеч по-пуст и тъжен оттогава.

     

Беклемето. Красотата е по-красива, когато винаги има с кого да се прегърнеш. 


 
   
Дебелец  


 

Велико Търново


    Прекрасно лято (според снимките), но на всекиго пожелавам, дори сред такова - да чака с нетърпение отпуската му да свърши и да тръгне на работа.  
Както е с мен.   
Защото обичам този живот, който ми открива. 


       

   




       




 

 

Красиви спомени, но имам още малко отпуск и решавам...

 

Ще отскоча до Варна, Белоградчик и Русе! Нямам какво да правя там, но...

Ей, тъй! Щото ми е кеф. 

Легендата в българската фантастика Атанас Славов ми връчва официално Майсторското свидетелство на Дружеството на българските фантасти "Тера фантазия" за принос.

Майстор на психологическата фантастика 





Подробности в официалния им сайт:

Стефан Кръстев – БГ-Фантастика (zavinagi.org)

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Стефан_Кръстев







Пожелавам всекиму и такова признание в областта му. 

А на теб, Наско, лек път в Паралелните вселени

 


Някой нещо за дипломи ли каза?
Ето ме с една от най-ценните в живота ми. Малко след тържественото й връчване. Изключително висока чест за български автор пишещ драматургия. 

Пожелавам на всекиго да бъде толкова високо оценен (документално) в областта си, колкото аз в онази вечер.  

 Едно наистина професионално интервю с мен в БНР

 Хубав спомен с Латинка Светозарова и "Кратка пиеса за любов" 

https://bnr.bg/horizont/post/101643433/zritelite-v-pleven-ochakvat-premierata-na-spektakala-kratka-piesa-za-lubov

 Аудио откъс с Блатина Кискова

 

  И някой има наглостта да твърди, че нямало "изобщо" гей-пропаганда!

  Направих последен опит да изгледам пети сезон на "Стар Трек: Дискавъри".  

  Защо си го причиних?  

  Телефонът ми и сега "звъни" с интро-саундтрака на "Стар Трек: Оригинален сериал", гледал съм всички епизоди от него, поне 3 пъти. Прочел съм и белетристичните версии на поврчето от тях. Гледал съм поне по 3 пъти 172-то епизода на продължението: "Следващо поколение", поне по 3 пъти 178-те епизода на "Дълбок космос 9", поне по 3 пъти "Вояджър", поне 4 "Ентърпрайз" и десетки пъти пълнометражните. Със седмици мога да говоря за сюжета, да философствам над него.   

  Фен съм на тази вселена, но "Дискавъри" ми дойде в повече, заради гей пропагандата.   Издържах го до края на 4 сезон, а трети дори ми хареса, но накрая стана прекалено...   Имаме една гей двойка инженера и доктора на "Дискавъри".  
Имаме също и инженер-жена, която е "женена", в инженерно се върти и едно момиче-вундеркинд (вече става гадно, но за него-после).  
Има един възрастен гений, чиято романтична връзка с представител от непозната цивилизация, но от неговия пол е изключително важна за развръзката.  


 И да се върнем на момичето-вундеркинд 11-12 годишно. То е загубило приятел на своята възраст. Момичето определено има момчешки вид, а момчето - момичешки. Момчето е трил. Планетарен вид, който приема в себе си друг вид - симбиот, който не умира с приемника си, а може да се прехвърли в следващ и следващ. Така се запазват опитът и знанията на много поколения трили, а в четвърти срзон "Дискавъри", намират научно разработен начин да върнат живота на момчето-трил. И внимание...  

 То само може да избере пола си и заради симбиота си избира да е момиче, но точно това не може да е проблена във връзката му с неговата приятелка...  

 Тя е в инженерно и си има ментор ЛГТБ.  

 Шантавата история продължава да е на фокус и в пети сезон.  

 Егати "научната фантастика" за подрастващи!  

 Вкарайте го и в учебния материал!  

 И някой има наглостта да твърди, че нямалп изобщо гей пропаганда!

 Снимката е отпреди десетина дни. 
 На Свети Влас съм. 
 Чувствам се чудесно. Макар това, което виждам и чувам ме изпълва с противоречия. Почти в целия курорт не може да се чуе български. 
 Отвсякъде звучи руски. 
 Не го говорят само руснаци. 
 Повечето са украинци. И с голямо "уважение" към своя домакин, не се мъчат да говорят неговия език, а говорят езика на "окупатора". 
 Ако човек се вгледа, заслуша се, бързо може да забележи, че компаниите много често са смесени. Украинци и руснаци на едно. 
 Трудно се различават и е възможно да сбъркаш, даже много е възможно, но това не променя общата преценка.
 Забавляват се заедно, живеят заедно и не им минава през главите да се мразят. 
 От омразата им печелят други. Не те. А става въпрос за практични хора.
 Шуреят ми и семейството му бяха отседнали в супертузарски комплекс, притежаван от...украинка. 
 Почти същото е положението в цял Свети Влас.

 Та, българите сме малцинство. И общо взето държим се и се чувстваме като гости на "гостите си" и пак да кажа:

 Те не са луди, не е луд този, който яде зелника. Даже ми се вдигнаха много в очите, точно заради тази липса на омраза, която се виждаше. 

 Мъдри и практични хора, няма да тръгнат да мрат заради чужди каузи!
 
 Съжалявам наивниците, които ще го направят!


 

"Пришълецът: Ромул" или когато нещо е готино е готино, независимо ново ли е или старо, а носталгията няма думата!




В последните години съм развил комплекс. Комплекс, че съм носталгик. Знам, че не съм. Не обичам да се връщам в миналото. От него ме боли, безвъзвратно загубено е; сенките му понякога утешават, но бързо се разсейват и пак оставят реалността, която е проектирана единствено върху настоящето.


  Но от чиста аксеологическа гледна точка, миналото не може, а и не бива да се забравя и когато е оставило толкова много неща, с които превъзхожда многократно настоящето, няма как да не се сещаме за тях, как да не заговаряме за тях.


  И винаги има една чета от красиви и интелигентни всезнаещи, за които истината е простичка и ясна. И може да са вкара в едно обяснение с едно изречение, а понякога и с една дума, каквато е: "Носталгия", колкото и глупави, и посредствени да са тези гласове, силата на мантрата е в това, че е постоянна.


  Неусетно мъничко съм повярвал в своята слабост: "носталгията", но напоследък имах няколко доказателства, че носталгията няма общо. И че когато нещо е хубаво...Не! Не просто "хубаво", когато нещо е готино е готино.


  Едно от доказателствата беше "Полицаят от Бевърли Хилс - 4", който ми създаде същото чувство, каквото "Полицаят от Бевърли Хилс - 2", а днес преживях най-неоспоримото до този момент...


  "Пришълецът: Ромул", според мен: по Пришълец и от "Пришълците" на Камерън и "Пришълецът - 3" (онзи с планетата на затворниците-психопати с двойна Y - хромозома), категорично по Пришълец от "Пришълецът: Завръщането" (великолепен екшън, макар и издаващ временното изчерпване на франчайза, откъм емоционална сила), няма смисъл да споменавам направената в последните години предистория: "Прометей" и "Пришълецът: Завет". Бях един от малкото, на които тези филми се харесаха, но нищо не носиха от енергията, от усещането, ако щете магията на оригиналния Пришълец от 1979, който покори света.


  Философското задълбочаване не е достатъчно да се съживи легенда. И дори когато режисьор е самия баща на франчайза, в случая Ридли Скот, няма гаранции, че ще се получи нещо.


  Не само феновете, а широката зрителска аудитория издаде присъдата: ПОСРЕДСТВЕНОСТ.


  Но това, което гледах тази вечер е нещо съвсем различно. Още в първите кадри, с архаичните интерфейси, които препращат към атмосферата на Пришълецът от 1979, амбицията е изразена, а с последвалото постигната. Това е най-доброто продължение на първия "Пришълец".


  Великолепна с реализма си визия. Мрачните картини, тесните помещения, напомнящите затвор коридори не са самоцелни, липса на въображение или на технически възможности. Техническите възможности се откриват, когато трябва в космическите картини и станцията, но началото показва свят.


  Планета-мина и някаква изключително нечовешка форма на корпоративен социализъм, на която работниците са по-скоро роби, принадлежност на корпорацията.


  Почти романтична история на момиче превързано към андроида си (синтетик) като към брат. И авантюрата, на група хлапаци, чийто бунт си е криминално престъпление, но е единствения начин да бъдат свободни.


  За разлика от "Пришълците" на Камерън, където героите са професионални бойци, изпълнители на статуквото или пък "Пришълецът - 3", където героите са анти-статукво тук са среда, обикновени аутсайдери, каквито бяха и работниците от кораба-влекач "Ностромо" от шедьовъра 1979.


  Като, че ли съзнателно е търсена прилика между Далас и Бьорн, между Паркър и Анди. Препратки, които са и добри и лоши. И тук е и единствената "слабост" във филма.


  Сложих кавичките, защото "слабост" в случая означава, че на мен много не ми хареса, но е субективно.


  За разлика от актьорите в първия Пришълец, тези си бяха...деца. Красиви, отгледани в саксия деца. Нито мъжете бяха толкова мъжествени. Нито жените толкова женствени.


  Струва ми се абсурд (пак казвам: субективно е) това крехко създание Кейли Спейни - безспорно много красива и талантлива актриса да е точно в тази роля и да замества самата Сигърни Уивър.


  Пък и да напомня какво представляват тези красавци. Родени в робство работници-миньори; пълни бараби, хулигани, бунтовници, отчаяно търсещи щастието бегълци; нормални хора, които условията са превърнали в психопати.


  Думичката "психопат" може да е силна, но в случая е всичко друго, само не и натоварена в отрицателен смисъл. За да намери човек начин да избяга по този свръхинтелигентен и дързък начин от място, в което мрат милиони, поколения наред, наистина трябва да е излязъл от сферата на нормалното мислене и живот.


  В тази ситуация си представям наистина много чаровни, но груби личности, преждевременно станали възрастни; не само като постъпки (каквито са), но и като визия. Тези приличаха на харвардски възпитаници.


  Но погълне ли те филма, всичко това е маловажно. Не само ужасът от самите Пришълци, които са плъзнали по станцията, а и ситуациите, които се навързват една с друга, за да стане сюжета още и още по-напреднат изправят на нокти зрителя.


  Искам да завърша с редовете, с които започнах. Няма смисъл да ги копи-пействам. В началото са.

Публикувам официален документ. От страницата на ЕП.
  Иде реч за предложение за забрана на религиозните символи: в детски градини, училища (и забележете): РАБОТНО МЯСТО.
  Значи: не може да се пропагандира религия, а може да се пропагандира ПЕДЕРАСТИЯ.
  Значи може едното да се забрани, че и с благословията на ЕП, а ако все пак се направи опит, да се забрани второто (понеже мястото на пропагандата не е в училище), бозайниците на чуждите хранилки скачат, че някой им ограничавал свободата.



https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/B-9-2021-0170_BG.html

Линкът води към сайта на европарламента и отваря страницата:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно защитата на децата от оказване на влияние посредством принудата за носене на по-големи религиозни символи в детските градини и училищата и относно забраната за носене на такива символи на работното място | B9-0170/2021 | Европейски парламент (europa.eu)

 Ако внимателно се чете и се мисли ще се види ясно, че Lockheed Martin са забавили поне с десетилетие американските космически изследвания и са сгазили много, много блестящи умове, за да защитят корпоративните си интереси.





Lockheed Martin т.е. същите, на които предварително платихме скъпо и прескъпо едни още непроизведени самолети от много стар модел.



Какви са методите на тази корпорация е видно и в книгата, а Илон Мъск, който е бил ощетяван и подложен на голям тормоз не пести злъчта си (и с право) по техен адрес.




Със същите методи наложиха и своята стока у нас.
Вместо да се състезават в конкурси, да предлагат най-добрите оферти те намират кой да лобира на високите политически етажи, но докато в САЩ си имат официални лобисти, то в България, където такава длъжност няма, те намират политици, което е престъпление.



Препоръчвам тази книга. Не само заради тези негодници. Много неща могат да се научат от нея.