Тя трябва да се осланя на приемане на волята й, на осезаемо доверие в това, което върши.
Отбелязвайки, че трите основни стълба на държавното управление са икономическа състоятелност, военна обезпеченост и доверието на народа, Конфуций добавял, че от тези неща най-важно е последното, защото "АКО ХОРАТА НЯМАТ ДОВЕРИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО, ТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАДЪРЖИ".
"Световните религии", Хюстън Смит
Гледам клипове от Сопот, още малко ще арестуват Костадин Костадинов. Защо? Опитвал се да провокира полицията, че се опитваше да спре една кола, която уж била служебна, уж била на полицията.
Не приличаше с нищо на полицейска.
"Дайте нещата да минат!" - призовава и заповеднически, и на молба полицейския офицер.
Звучи почти човешки. Само, че каква е тогава ролята на протеста, на нежеланието. Да е фон, някакъв панаир, който доказва, че има демокрация и протестите са разрешени, а щом "нещата" са решени - "дайте да минат", протестът не е нищо, те ще се случат, а "ние си гледаме работата, ако не ни помагате ни провокирате"...
И полицаите, които са едни обикновени служители си вярват, че това е нормално, но онзи, онзи, който се крие зад тях и ги хвърля срещу нас. Е, той би трябвало да е по-отговорен.
След малко сам ще съм на протест. Срещу безводието. За мен е антиправителствен. Трябва да бъде И такъв, освен всичко друго.
Това правителство е ТУМОР. Утре, като пламне една епидемия в цялата държава кой ще понесе отговорност: пак някой кмет, пак някой областен (?), нека си понесат своята, но по-важно е да понесат отговорност истински отговорните.
Защото случи ли се по-лошото, което е много логично, пак някой ще ни обгради и ще ни казва: "Търсите провокация! Нека си минат нещата!"
Не става така! Не! И Конфуций го е казал!
Болка и отчаяние.
И нека видят какво е СМЕЛОСТ, нека чуят текста, тези нещастни душици, които много обичат да дъвчат клишето: БРАВО, МНОГО СМЕЛОСТ Е НЕОБХОДИМА ДА СЕ КАЖЕ ТОВА, в случаи, в които няма нужда от смелост, а напротив - от сервилност.
Защото няма никаква смелост в това да ругаеш режим, който си е отишъл преди 36 години.
Ето това да се изпее е необходима смелост, защото дори да изтръгнеш подобна болка от гърдите си е екстремално преживяване.
Не искам да преживея това, което е преживял този млад човек, че да изпее това.
Утре цяла България ще пламне в зарази!
Не може за бушон да ви служи местнта власт!
Проблемът НЕ Е само на Плевен, а е мизерията в следствие на слугинаж, корупция и безхаберие на най-високите етажи на "българската" политика.
Пак се избиват стотици хиляди пилета по подозрение, че са заразени от птичи грип, а в същото време се развъжда холера и дизентерия в "модерната ни европейска държава".
И подкрепящите тези мръсници: "вие деца нямате ли! Ами, ако се заразят!"
Не се вижда.
Не се чува.
Дръзкото му изражение, решително произнесените думи, офицерската увереност, цялостното му достолепие липсват този момент. Много липсват. Защото има какво да каже.
Ама къде е!
В този момент България си няма по-сериозен проблем от безводието в някои градове и села, които засягат значителен процент от населението.
Щом беше толкова опасно един човек да ходи без маската си, колко ли е опасно сега: над 100 000 човека да не могат да спазват хигиенните си изисквания.
Числото не е точно, но в никакъв случай не е надуто, защото освен Плевен без вода са още десетки селища в България.
Можеш да утолиш жаждата си купувайки вода, но да посрещнеш всичките си хигиенни изисквания вече става сложно, независимо колко пари си готов да похарчиш за това.
Похвално е за плевенчани, че се поддържат и дори сега не миришат като съвестта на клиентелистите от медиите, от социалните мрежи, неправителствените организации; властта; от обслужващите я на местно и национално ниво, а сред тях и горепосочения генерал.
Защо той ли?
Къде е?
Не му е работа ли?
Сигурно не е и на РЗИ, а опасност; сериозна опасност от епидемия – има.
И ако избухне, тогава ще се намерят инструменти да ни затварят вкъщи, да ни задължават да ходим с маски, плащове и ръкавици, да сканираме за температура – по дясната ръка и челото (като, че ли сканираме за три шестици), ако трябва – да се ваксинираме задължително и ако това не стигне – задължително да се обрежем, но при всички случаи достойнството ни да бъде яко потъпкано, най-вече от хора без достойнство.
Къде е загрижения парламент, който постави КПП-та на входовете и изходите на градовете, който гласува военни да ни пазят…Къде е онова слузесто дебело състояние, което тогава беше с извинение военен министър (Каракачанов, де) и артистично клатушкайки меката си китка, „взе тежкото решение“ разреши на армията да ни пази и хубаво, че един-единствено човек (президента Радев) прояви мъжество и не разреши това да се случи. Но къде са всички, които бяха готови да наложат военен режим.
Сега има опасност от епидемия. Сега. Ама това не засяга българското общество.
И докато в България опасността за истинска епидемия назрява, то в публичното пространство се вихрят всякакви конспиративни теории свързани с лични трагедии; хвърлят се сто пъти повече партенки за войната и мира, които ни струваха доста скъпичко, за страна, която пряко не участвала в конфликта. Липсва само една голяма черна котка.
Какво?! Отразено било. Я, пак!
Къде са онези репортери които обикаляха по паркове и дебнеха седнали на пейките хора, заплашваха ги, гавреха се с тях, унижаваха ги и ги караха да казват през цяла България, че няма повече да правят така и да призовават останалите да не излизат от домовете си.
Можеха ли да обиколят по къщите, да попитат хората как поддържат хигиената си, каква вода пият (примерно), да заснемат снощи и наводнението в Плевен и колко вода изтича от всякакви водоизточници; да снимат и някой евроатлантик, който говори за глобално засушаване и да покажат как само ден след наводнението – вода пак няма.
Къде са истеричните лелки, които разкъсваха ризи, гърди с нокти раздираха, ридаеха и опяваха, че животинска чума щяла да тръшне и хората, ако не се избият неизследваните, но според еврокомисарите заразени животни! Къде?
Можеха ли да отделят малко повече време отколкото се отделя за фалшиви новини за Украйна? Да призоват и здравни експерти и те да разкажат колко опасна е холерата, дизентерията и още куп заболявания наречени „болести на мръсните ръце“.
Само, че всичко това не е отвличане от проблемите, а истински проблем на „модерната ви европейска държава“, която е само виртуално в XXI век, играе си с технологичните джаджи като дете с пишката си, но реално си мизерства като в XVII век.
Кризата е много сериозна и само до месеци ще засегне още градове и села.
Ако не се направи МНОГО, то другото лято ще е ад…
Тогава вече наистина ще има камиони с трупове.
Но изглежда това устройва онези, които тогава ще проявят властта си и загрижеността си към народа. С поредния локдаун и драконови рестрикции.
Чета си писания на едни нелепи хорица, които са особено раздразнителни, когато някой не им повярва за нещо си и се чудя: дали те самите си вярват, ако си вярват във всичко е особено тревожно.
Примерно: "Путин наредил колите да се движат без бензин", това изглежда е сериозно написано. Колкото и да ми е трудно да повярвам, че човек изобщо може да го допусне, камо ли - сериозно възприеме.
И все пак: те ревниво се борят хората да ги интересуват лунатичните им излияния, дори в момент, когато в Плевен (и не само в Плевен) и без да е разпоредил Путин, трябва да се къпем без вода, но това не бива да ни интересува понеже е маловажно, а трябва да ни интересува как изтормозените руснаци щели някога да карат колите си без бензин.
И понеже, изглежда Путин им е виновен за всичко, ясно е, че той е разпоредил да правят кекс без партньор или най-малко да се "муцкат", облизват без партньор и реалността им да е толкова различна от очакванията.
Очаквания
Реалност
А и Тръмп не би се отнасял така с човек, който е запазил достойнството си.
То е фактът.
Знам, че тепегьозите пак ще кажат: "това не е така, а инак", "това е така, защото онака, ама ако не беше онака би било така и по-важно е как би било така, отколкото как е", но неизбежното се случва.
Не, не съм.
Не съм, защото отдавна съм наясно в що за святЧЕ живеем.
Нашето, де: уж "пазарното", уж това дето било на свободното слово.
Уж това, в което правото на информация било сред основните.
Какво се открива днес?
Какво!
Колко човека се сетиха, прочитайки въпросът ми?
Ако кажа ключовата дума Чънду, информация ще се намери лесно, много лесно, но колко ли се сетиха преди да напиша ЧЪНДУ и преди да напишат това "магическо име" в Гугъла.
Е, днес е откриването на най-многолюдните световни игри в историята.
Иде реч за неолимпийски игри, в които взимат участие 112 държави и региони; 3942 спортисти; 1963 мъже и 1979 жени (алоуууу, джендъри долни, ето ясно разграничение между половете, но не ми се струва, че жените са дискриминирани).
Какво беше миналата година в същия период?
Помните ли?
Чак акото в гъзовете ни да можеха да превърнат в сладолед щяха да го направят!
Големи "спортни" игри в Париж!
Само дето вълненията бяха около всичко друго, не и около спорта.
За правото на някой да се гаври с вярата; за правото му това уж да не било "гавра с вярата", за правото на най-дебелата лесбийка, която е само с два килограма по-лека от Политкоректния "батман" и два килограма по-дебела от Манол Пейков да показва елегантност на света, откривайки спортни игри. (Да, бе, да. Знам, че тялото не е важно и че не е важно колко е дебела, а каква е душата й, но това твърдение щеше да е по на мястото си, ако не ставаше въпрос за спорт или пък "супергероизъм")
За правото на кастрирани мъже да бият жени на ринга.
И колко зле били наказани "ракшите" и беларусците, които не са взели участие в тази публична гавра. С религия, тяло и спорт.
Е, днес никой не предаде откриването на едни по-мащабни и по-спортни игри.
Но си е факт в цифри, че са по-големи.
Та, от коя ли страна на света сме?
Единствено напредналата й бременност, в осми месец е я прави малко жена, и в очите й има женски израз.
Мъжът й и по-голямата й сестра са в Осака; в болницата е съпругът на кака й. Едва е останал жив, а той един такъв, не ставаше за войник, не щеше да ходи на фронта, само семейството му знаеха, че не е никак страхлив, когато някога пламна къщата на комшиите, влезе и извади децата им, а родителите им не успяха да опазят кураж. Но на фронта не искаше да отива. Прострелян е бил десет пъти, ще остане без крак, няма да може да гледа стопанството.
Дали императора ще му даде медал.
Тези мисли се въртяха в главата й, когато и тя, и децата пламнаха като хартия.
Пламнаха й децата на комшиите, същите, които преди две години от пламъците извади баща им; пламнаха и старците, родителите; бабата и дядото на комшиите и прабабата на бременното момиче.
Пламна и момчето, което само си извади окото за да не го пратят на фронта, за да гледа майка си; пламна и майка му.
Пламнаха онези кикотещи се свраки от фабриката за текстил, които всяка сутрин като минаваха към работа се присмиваха на момичето, че изглеждаше твърде малко.
Пламна и момчето с рикшата и кутийката му със „съкровища“ останали от дядото му – самурай. Преди да се разтопят телефонните жици в Хирошима издадоха едно зловещо ЗЪННННН и от тях нагоре отлетяха само няколко птички; ятата бяха напуснали градчето още преди часове, но не бяха толкова далече, а и не всички бяха прелетни; не можаха да се спасят.
Рошавото куче на един стар ронин (не беше никакъв ронин, а голям фантазьор), остана вързано на двора на вилата му, няколко дни лая и повръща кръв, нямаше кой да го развърже; там изсъхна.
В къщата до общината, млада поетеса току-що завърши първата си значима творба; тя беше наполовина корейка и изглежда на баща си дължеше липсата си на дисциплина, но текнеше ли й музата, грабваше четката и рисуваше йероглифи дори когато беше на работа. В последната седмица нищо друго не прави, само писа новата си поема.
Хилядна от секундата преди да пламнат очите й, пламна поемата и тя с ужас го разбра; колкото и кратко да траеше този ужас й се стори, че е продължил хиляди години.
Момче и момиче на 14, избягали от къщи. Стояха й се държаха за ръце. Обичаха се. На него му се стори, че пламна първо тя; на нея й се стори, че пламна първо той.
Толкова силно беше чувството, че двамата не би трябвало да умрат, а да се преродят и да се срещнат. Поне така си казаха с поглед, преди да се простят.
Когато мъжът на момичето, с което започна разказа полудя и го затвориха, често сънуваше как идват журналисти от цял свят и му говорят, че така е трябвало да стане, че това е спасило света от много жертви, че това е в името на демокрацията.
От тавана се спускаше красива жена, която се наричаше Ангел, говореше му тези неща и пред очите му погрозняваше, докато ангелът се превръщаше в дявол и му се зъбеше, а зъбите му окапваха.
-Защо изглеждаш такъв! Кого обвиняваш! Тези, които спасиха страната ти от военщината, тях ли! Които пращаха децата си да мрат за твоите интереси, мерзавец такъв! Трябва да си солидарен със своите спасители, защото войната свърши, но не и войните. Отново трябва да защитаваме демокрацията…Сега от комунистите, най-вече от руснаците.
Не намери меч, за да си направи харакири.
Мечовете вече бяха забранени в Япония. Обеси се.
Докато издъхваше, онази с ангелското име му окачи бележка: „Предател!“
Демокрацията беше спасена.
Контролиран риск е военния летец да направи сложна фигура от висшия пилотаж; неконтролиран риск е на дръвника, който се напива до безобразие и тръгва по улиците, воден не от мозъка си, а от някаква висша сила.
Контролиран риск е на атлета, направил стойка на ръце до ръба на бездна (тренирал е дълго за да го направи, разчита и на подготовката си и на инстинкта си за оцеляване); неконролиран риск е на пичлигаря, който не шофира добре, но се надценява, метнал се е на БМВ-то или гоУфО на бигбрадъра или ънкъла си и нарушавайки правилата рискува не само зле възпитаната си кратуна, но и живота на другите.
Контролиран риск е всяко излизане вечер или шофиране; неконролиран риск е да застанеш пред телевизора и да слушаш ужасии, които ще те сполетят, ако някой-някъде си направил тъй или инак. Контролиран риск е сърдечно болен (като мен) да прави силови тренировки (по система), неконтролиран риск е да се зареже (рано или късно, един Господ знае кога, състоянието му ще се влоши).
Контролиран риск е да скочиш с бънжи, с парашут, с уингсюнг (според подготовката ти); неконтролиран - изпълнението на разпоредбите на СЗО и култивирането на страх. Страхът погубва. Общото във всички случаи на контролиран риск е, че разчиташ на себе си, на свои качества; развиваш ги, развиваш се. Общото във всички случаи на неконтролиран риск е, че се доверяваш на нещо: на висша сила (която в никакъв случай не е Господ) или на хора, организации и съмнителни идеологии.
Контролираният риск е победа и тържество над СТРАХА, неконтролираният е подаването на СТРАХ. Цялото съществуване на страхливеца е неконтролиран риск. С много по-висока степен на опасност от този на отявления авантюрист. Когато някой опитва да те заплашва. По какъвто и да е било начин, за каквото и да е било. Когато говори с тон, който цели да ти създаде респект. Когато иска да ти създаде чувство, че си неспособен да се справиш със ситуация, през която някак трябва да преминеш - тогава той ти създава страх и не те избавя от риск, а те вкарва в неконтролируем такъв.
Умението да се рискува трябва да се създава от най-ранна възраст и да се поддържа и развива цял живот.
Създаването на страх, особено масовото създаване на страх би трябвало да се криминализира. Но докато обществото ни стигне до там (ако стигне до там), човек трябва да отвръща с презрение към всяка проява на създаване на страх.
06.08.2021
Не знам защо съм пропуснал да пиша сред неконтролирания риск "хазарта", но хазарта е неконтролиран риск.
Сега мога да добавя, че войната е неконтролиран риск.
Мобилизацията ти и изпращането на бойното поле е неконтролиран риск.
Оставената без техника за защита срещу бедствия държава е създала на живеещите в нея хора неконтролиран риск.
Колкото е повече контролираният риск и колкото по-малко неконтролирания - толкова по-свободен е човек.
И колкото е по-голям процента на контролиращите риска си и колкото е по-малък процента на неконтролиращите риска си, толкова по-свободна е тази държава.
