Ау, колко сме уверени и колко са ни глупави другите! Аууу...

 

   

Та, така се обсъжда идването на едни закъснели, закъснели, закъснели, че и твърде скъпи самолети. Обсъждат се като идването на самия Месия и с всички анатеми, проклятия, строги присъди за нас - маловерците, които сме изразили известни съмнения, когато става въпрос и за наши пари, и за наша сигурност.   

Рядко може да се види толкова патетичен и едновременно с това изпълнен с такава омраза тон, такова раздразнение съчетано с присмех към някого.  

Вижда се парад на Красиви и Интелигентни, които знаят всичко и презират нас - ограничените, простосмъртните, битовите хора затънали в битовите си проблеми и проявяващи такова недоверие, когато иде реч за толкова величествени неща като един самолет, моделиран в 60-те години на миналия век, малко след полета на първия космонавт и преди да е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала.  

Ако ги чете човек ще си помисли, че ни е оказана голяма милостиня, а не, че е пристигнал още само един от доста повечето платени самолети.  

Като, че ли ни е подарен Enterprise - 1701-Z, а не ни е доставен закупения F-16. И трябва да изпитваме едва ли не вина и безкрайно чувство за благодарност, за това, че сме си позволили да получим платеното от нас.   

И каква стана тя? Преди да е започнал да работи, самолетът вече периодично се поврежда. Путин ще да е негодника!  Само той се е набъркал така в чертежите, че е излязъл толкова калпав.  Путин и нашето недоверие, заради което Духът на болтчето се е разгневило и е започнала да капе смазка, каквато отдавна липсва в едни много важни части за психическото здраве на коментиращите.   

Но чета си стари "предсказания" и пълнея.   

За пореден път се уверявам, че простакът е толкова сигурен в себе си, че звучи, като че ли разбира цялата вселена, когато е меко казано: "доста объркан".  

Няколко месеца по-късно:




 
     

 Премиерът ме накара да се замисля. 
 До чия восъчна фигура бих се снимал?
 Всъщност: до коя ли не, всяка роля е забавна, ако гледаш на нея като на игра...и ако наистина е игра. Отговаряща на възрастта ти и житейската ти позиция. 

 Предишното изречение е много важно, защото иначе целият живот си е игра. 

 Бих се снимал до Хитлер, бих се снимал дори до силно презрирания от мен Кървав клоун - Зеленски, до доктор Менгеле и Торкемада, Нерон, Калигула и Тиберий.

 Това са просто восъчни фигури, макар и с образи на злодеи. 
 Приказки за злото. Бих се снимал, но не изпитвам някаква потребност да се снимам до тези чудовища. Най-вероятно бих позирал, правейки някакво изражение, с което бих предал карикатурен израз на композицията. Както по време на ковид-психозите с портрета на генерал Мутафчийски в театралната зала. 

 До Айнщайн, Нютон?!
 Да, с по-голямо желание бих се вживял в ролята на нърд, но не, и това не е най-голямото ми желание.

 До Юрий Гагарин. 
 Ех...да, да, да! Но нещо ще липсва на композицията. Детството ми, когато усмивката на Юрий Гагарин сложи на фантазията ми криле. Пък и все още имам надеждата, че ще се снимам някой ден с истинския Георги Иванов, който е оказал почти същото влияние в живота ми, както Юрий Гагарин. 

 До Христос. Категорично - не. 
 Не съм заслужил. Ако не ме разпънат до Него като разбойника на съседния кръст - по-добре да не позирам, защото ще е кощунство, а да ме осъдят като разбойника на съседния кръст - все още може.

 Тук време не съществува и случката не е приключила. Иисус е изкупил греховете ни, но все още взимаме избора си, на мястото на кой от двамата разбойници да бъдем. И не е необходимо да проливаме кръвта си и да страдаме, но ако все пак ми се случи - дано да имам силата да устоя. 

 До восъчната фигура на Тръмп, като Желязков?
 Е, ако не е до истинския Тръмп е безсмислено. Този човек е уникална игра на случайности, на генетични комбинации и вековни сблъсъци. Уважавам го, възхищавам му се. Почти колкото на Путин, но не го кумиризирам. 

 И Путин не кумиризирам. Дори него. 
 
 До някой от писателите, от които съм учил?! 
 Че до кого по-напред, а и "восъкът" им тече в мен, когато пиша вдъхновено и в духа им. 

 До велик актьор?!
 Както и до всички гореизброени. Заради купона, но...има толкова живи актьори: от плът и кръв около мен. 

 Не се сещам! 

 Май снимането до восъчни фигури...не е "моето".

 За сметка на това ми се завърта един сюжет в главата.

 "Премиерът на восъчните фигури"

 Представяте ли си премиер, който изненадващо открива, че народът му се е превърнал във восъчни фигури...

 Преди 16-17 години имаше идентичен случай, който отрази вече покойния Милен Цветков: група момичета тероризираха едно от тях.

Наричаха я: „сектантка“ и я караха да „целува земята българска“, момичето взривило омразата с новата си прическа. Вероятно е била по-красива, а с новата прическа – по-предизвикателна. Не знам. Това на клипа нямаше как да се види. Всичко беше доста размазано, но жестокостта на картинката не се нуждаеше от повече подробности.

Сега пак. Като чета коментарите, разбирам, че даже е било по-жестоко. Ами редно е тези „деца“ да понесат цялата строгост на закона. Защото това принуждаване към събличане за снимки си е изнасилване. А някой, ако има нещо против моето тълкувание, нека си представи, че неговото дете или внуче събличат така, че да го снимат…

Насилствено!

Нека си представи, че на него му се случва!

При съвременната технология на социално споделяне и извратените вкусове, такъв клип, спокойно може да се качи и в порно сайт и да му се наслаждава мало и голямо. Спомнете си за „жената-котка“, която убиваше котки пред камерата за да прави садо-мазо клипове. И нещо изчезна, и не се чува нищо повече за нея. Лично аз подозирах, че ще се случи така, защото подобни садисти са скъп ресурс. Най-вероятно е обучавана някъде за да бъде пратена някъде, където има нужда от подобни „оперативни служители“, но да не се отклонявам: извратеният вкус на населението се нуждае от подобни зрелища и от страданието и унижението на това момиче, садистките са готвили такъв продукт.

Понеже за щастие не се е стигало до край, това може да се отрече, но не може да се отрече, че има посегателство над интимния й свят. Голотата. Била е изтезавана за да я открие. Пред камера!

И както и да се усучат юридическите казуси, морално и психологически това е изнасилване. При това пред цяло общество.

Разбрах, че е била уволнена директорката на училището, в което насилниците са учили. Уволнението е толкова морално, колкото и тяхната постъпка. Мерзост!

Защото е миене на ръце. Защото е оправдание за безхаберие, както се случва с всичко у нас.

Писах го и при другата грозна случка и не спирам да го пиша винаги, когато има замесени непълнолетни и малолетни:

„Обществото“ започва да реве: „родителите, родителите“ или се наказват учители.

Чакайте, бе, хора. Да предположим, че за поведението на насилниците са виновни родителите. Да предположим! Възможно е.

В какво са виновни родителите на жертвата? Че не са я научили да се бие и да бъде с хищниците, вместо с жертвите?! Ами нали на това са научени групичката, която е изтезавала.

Навремето имахме часове по „Общество и право“, „Морал и право“, та спомням си един много ценен пасаж, който винаги повтарям:

„Факторите за формиране на личността са: семейното възпитание, образованието, социалната среда, културата и самовъзпитанието.“

Тези, които казват „учителите“, все едно признават, че децата са затворници, а учителят е тъмничар.

Тези, които казват „родителите“, отричат напълно личната воля и признават детето за аватар и кукличка на своя родител.

Само, че освен „родителите и учителите“ я има и социалната среда. Улицата, парка, центъра на града, дискотеката…има ги разбира се и библиотеките, читалищата, фитнесите. Навсякъде е и „доброто и злото“ и детето да развие едно от двете, разбира се: допринасят и учителя, и родителя, но допринася и културата. Националната култура.

Днес всичко е прекрасно, защото волейболистите ни са вицешампиони, но такова общо национално изживяване нямаме от 1994.

Обикновено културата е около чалга, но чалгата не е най-лошото, защото политическото говорене и пропагандата има по-зъл и просташки речник от всяка чалга кръчма, а точно това говорене се преекспонира от националните медии.

Няма как езикът да е по-изтънчен като подготвят цял народ за война. И ако не е политическата омраза, която често минава в чист нацизъм и шовинизъм (заплюване на цели народи, прослойки и плюене на най-святото: вярата), то идва коментирането на риалитита. Всички ги псуват, всички ругаят пошлостта им, но ги гледат…Нуждаят се да ругаят, да бъдат отвратени, да го изразяват в социалните медии, като че ли някой ги е принудил да гледат тези ГЛУПОСТИ.

Не съм гледал и едно от най-пошлите риалитита. Единственото, което съм си позволил е няколко епизода на „България търси таланти“, защото видях и изкуство, но видях и ИЗКУСТВЕНОСТ, няколко пъти повърнах от поведението на водещите и оттогава…Мина много време, гледах и „Черно огледало“.

Но докато си ругаете в мрежата, продуцентите на тези извращения печелят, привличат още тъпаци, а децата избират най-лошия поведенчески модел.

Училището?! А защо дръвниците от някои политически сили ЗАБРАНИХА да се учи „Морал и религии“, това щеше да бъде възпитателен предмет и нямаше нищо лошо да научат.

Няма да връщам времето, когато имахме ПЕДАГОЗИ, а не ПСИХОЛОЗИ, че често децата с антиобществени прояви имат нужда и от друго, не само от „разбиране“…

Няма да връщам времето, но защо (знаем кои политически сили) ЗАБРАНИХА да се учи „Морал и религия“, а настояваха да проповядват ЛГТБ-та.

Кое знание би възпряло момичетата да разсъбличат (да изнасилват) едно от тях.

Има и друго ПРЕСТЪПЛЕНИЕ на пропагандата.

Продължават да се наричат герои кои…

Ами има и такива клипове. Същите „герои“ хващат по улицата мъже, влачат ги за краката. Удрят жените им, ритат кучетата им. Завличат жертвата в един бус и я карат да воюва. Да убива и да бъде убивана…

Далеч по невинно е, да разсъблечеш своя съученичка и да снимаш как я измъчваш. Та, колкото и да си ругаете родителите, докато се включвате в риалитито (коментирайки го), докато се дървите и подмокряте на „героизми“ по отвличания; докато търпим подобен пропаганден апарат.

Дотогава ще имаме и „героини“ като момиченцата – садистки. Те не постъпиха много по-различно от ТЦК.

Имам вест за повечето от нас. Ако не ги осъдим, те ще са униформените, които някой ден ще ни прибират в бусовете и пращат на фронта.

Ето за това ги обучава…Не милитаристите, а цялото ЛАЙНЯНО ОБЩЕСТВО.

 

 Препускане с шосейка в Деня на независимостта

 

 
Страхът е пазач, но страхът е и изтънчен мъчител. Униформен е. Тъп. И като такъв, понякога с изключително точна оценка за реалността.  В спокойно състояние, той ще те опази от всякаква възможна бърза смърт, но за сметка на това: неизбежно ще те убие бавно.  

Страхът черпи от силите. Колкото по-силен става той, толкова по-слаб си ти.  Колкото по-убедителен е, толкова по-излишен е разума ти.   

Ако в спокойни ситуации все пак те опазва, най-вече като не ти дава възможност да вземаш рисковани избори, то в екстремални ситуации е напълно излишен товар.  

Ако те е страх от високо и не успееш да се освободиш от него, когато си нависоко - ще те убие. За това, ако искаш да се лекуваш от страх от височини, поемай по-често този риск, като имаш предвид, че за теб е с пъти, с десетки, може би стотици пъти по-голям риск, отколкото у човек, който не се страхува от височини.   

Екстремалната ситуация или ще погуби него, или теб.   

Ако си достатъчно разумен за да различиш свой страх като излишен (безсмислен), тогава нещата са ясни. Колкото и мъчителен да е, правИ това, което те кара да не правиш.   

Имай предвид, че много често "излишните", "безсмислени" страхове се оказват основателни, а разумът ни е подвел.   

Но изглежда няма по-мъчително от това да си затворен в подлудяващ страх.  Това е най-мъчителната форма на инвалидност.  

Преди по-малко от два месеца имах тежко падане с колело. При скорост около 50 км/ч. Бях без каска и провидението ме опази. Лявата ми ръка, обаче пострада по-сериозно, отколкото в началото ми изглеждаше. Счупен пръст, много голям хематом на дланта и много тежка травма в китката.   

Още ходя на процедури във физиотерапията.   

Това е шосейка, другото ми колело. Малко (подчертавам: малко) е по-евтина от онзи МТB (с който ме е видял Бае Коста на Руен), но пък развива по-сериозна скорост. Стига да се движиш с нея по шосе.   

Ако е по родните (след като си падал толкова скоро с нея) си е близко до игра на руска рулетка.  Ужасна е пътната настилка почти по цялата страна.  Често: новото асфалтиране я прави по-опасна.  Не е била качествена и преминаващите тежко товарни камиони са направили едни коловози, по които да се премине с колело с тънки гуми е като да вървиш по въже над пропаст и по време на буря.  На места коловозите (за разнообразие) са комбинирани с дупки, с всевъзможни кръпки и като си лек (шосейката ми е само 8.500 кг.) прилиташ като врабче (или като жабче, което не чете новини), приземяването е винаги на късмет.   

Колкото и да ме болеше ръката, реших да се поразходя, че и направя една по-стабилна разходка, точно с това колело.   

А и ако чете някой ездач на шосейка, сигурно се чуди да ми се смее или да ме съжалява. Защото - всички падаме, травмите обикновено са сериозни; аз - трети месец съм с недобре служеща ми, боляща ме и трепереща лява ръка, но сравнение с това, което изживяват останалите колеги на шосейки е нещо семпло. Нямах операции, лежане в болница, дори не ме гипсираха; носих една ортеза, която свалях и слагах.   

Карането на шосейка е несравнимо удоволствие, но неизбежно се плаща с травми. Работата е да продължиш въпреки тях. Защото най-тежката травма е страхът.   

Събудих се съвсем рано, но знаех, че няма да мога да заспя. Целта ми беше далеч по-скромна. Згалево, което се намира точно на 18 км. от дома. Докато пиех бустера, изчислих, че както и да карам ще съм там по тъмно. Няма да мога да намеря близкия Средни връх. Ще трябва да си намеря друга цел. Оставаше малко време да реша. Можех да хвана влака до Троян. От Троян да отида до Априлци, това беше и запланувано преди да падна. 


  Да, ама сега съм решил разходката от Троян до Априлци да е комбинирана с нещо друго, за което все още не съм адекватен. Някъде другаде ще е. 

    Пещера Гарваница. На 11 км. от Крушуна е и на около 60 от Плевен. Бил съм веднъж там, но с кола. Попитах се, дали е добре за първо излизане. Реших, че или ще го направя или не. По-добре да опитам.

    Някой може ли да изчисли, колко е вероятността да те тресне кола на първият по-дълъг велопоход, след два месеца лечение?

    Случи ми се близо до Пордим.  Карах си възможно най в дясно, но чух удар и излетях... Усещане за дежа ву. Пак тупнах по ръце. Този път имах ръкавици.  Тропнах си и главата.  Този път носих каска.  Излетяха бутилките от рамката. 

    Случиха се едновременно десет неща. Шофьорът изчезна.  Спря в отсрещното движение бус с работници роми. Много емоционални. Спря кола. От нея изскочи униформен полицай.  Попита ме: да вика ли Бърза помощ. Казах му, че няма нужда. Единият от работниците ми подаде бутилката да пия вода. Същото ми се случи и преди два месеца. Една жена ми подаде тогава търкалящата се бутилка и ми каза да пия вода. 

    Полицаят пак ме попита да вика ли Бърза помощ. Пак му казах, че не съм за Бърза помощ.

    Когато останах сам тръгнах към вече много близкия Пордим. Честно: не помня качих ли се или не се качих на колелото. 

    Мислех си за това, че съм направил сериозен пропуск, че не съм си взел носни кърпички.  Не знам защо толкова ме дразнеше това точно в този момент. От шока? Най-вероятно.  Изглежда не бях пострадал толкова колкото миналия път.  Градът вече се беше събудил. Влязох си в първия супер и си купих носни кърпички, мокри кърпички и един Марс.

    На колелото нищо му нямаше, поне видимо. Зачудих се какво да правя.  Тръгнах без план.  По-скоро за да се проверя. Стори ми се, че мога да го направя точно така, както бях решил да е сутринта. 

    Но се подведох. 

    Още се чудя:

    Колко е шансът да те блъсне кола още на първият поход след травма?
Колко луд трябва да е човек, който да продължи, след като го е блъснала кола?


  Май е широко разпространена лудост. И диагнозата е: водач на шосейка. 

    Шокът ли беше, що ли, но в Пордим хванах друг път, когато се усетих, че много удължавам беше късно, а и не бях ходил Вълчи трън. 

   


  След това имаше едно страшно спущане: преди Дойренци, но си рекох, че така ми се струва, заради постравматичния стрес от падането преди два месеца и катастрофата преди около час.

    Сега беше твърде късно и да се отказвам.

    Но като излязох на пътя между Ловеч и Деветашката пещера преценката ми беше точна: и с падане, и без падане; и с катастрофа, и без катастрофа...тук си е доста рисковано, дори за опитни ездачи на шосейка.  

   



   

     

 
За трети път посещавам Деветашката пещера

  За втори път е велопоход. Миналият път беше с Муленцето (Драг-Гранд Каньона), а сега с...наричах шосейката си Пони-то, но явно не й харесва това име, май не й харесва да я оприличавам на яздитно животно. 

    Същата сутрин, малко преди да стана, в просъница ми заприлича на праисторически тигър, спирачките на саблените му зъби.

    И така: шосейката ми е Съблезъб, не я яздя. Тя ме носи...Като всяка котка - защото си иска. Но реши ли: не ми се мисли. Четири излизания с нея - едно сериозно падане и една катастрофа.

    Голям съм карък, но решил съм да прецакам пазача си: ще го прецакам.

    Снимах се до Непобедимите, сочейки Чък Норис, защото явно в този ден се мислих за негов братовчед. Този рекламен винил на Непобедимите е точно в края на моста преди Деветашката пещера. Епизоди от "Непобедимите - 2" са снимани в Деветашката пещера, за което Силвестър Сталоун - продуцент на блокбастера е и спонсорирал построяването на моста.

    Деветашката пещера е пълна с прилепи. С положителност по-умни от прословутия Глупав прилеп Пешо - любимец на плевенските деца и герой от кукления сериал "Приключенията на кученцето Карла".

    Прилепите (не Пешо) са и символ на Деветашката пещера.  Внушителна е. Като в огромен храм си, като в черепа на непознато езическо божество с много, несиметрично пръснати очни ями, през които се процеждат слънчеви лъчи. 

    Ромоли рекичка, камари камъни са подредили стълбища, тераси, тунели; обиталище на древни страхове и наедно - убежище от тях. 

    Прилича на фентъзи декор.

    Винаги ме обзема спокойствие на това място, но в този ден имах да прецаквам пазача си. Страхът, на който не биваше да се подавам, колкото и основателен да изглежда. Обичам тази езда, няма да предам нито Муленцето, нито Саблезъб, нито МТБто (което беше безименно, но понеже Бае Коста ме е видял с него на Руен, ще го наричам вече Руен).

    Заради изпитанието ли, заради що ли, този път движението беше много по-натоварено. Някои коли прелетяваха и (сигурен съм) с над 200, освен това лявата ми ръка, за която ми оставаха още 2 физиотерапевтични процедури от натоварването вече трепереше.

    Продължих към Крушуна, но когато стигнах и ми оставаха само 11 км, при това спокоен път към Гарваница се отказах. 

    Готиното на Гарваница е спускането по въжено стълбище над пропаст. Леката доза адреналин, която след катастрофата и около 40-те километра след нея през натоварения трафик, изобщо нямаше да усетя. 

    Ще дойда друг път. Тръгнах към Плевен, но нали този ден съм си карък спуках гума в Летница. Звъннах на сина да ме вземе. Седнах в прекрасния фитнес парк на центъра и наслаждавайки се на спокойствието, зачаках Боби да дойде с реното. 


   

  Не знам каква е вероятността да катастрофираш на първото пътуване след травма.  Не знам колко луд трябва да е човек да продължи. Не знам що за карък трябва да си, за да спукаш в същия този ден и гума. Но знам на кого винаги мога да разчитам. 

    Дори само заради това, което казах в последното изречение е достатъчно да осъзная, че съм един много щастлив човек.          
     

Казал, че руските самолети нарушили въздушното пространство на НАТО трябва да бъдат сваляни.

Е, и?

Всеки чужд самолет нарушил нечие въздушно пространство може да бъде свалян.
Има си разбира се изключения, защото в небето границите са доста различни. Най-малко не можеш да видиш пред себе си кльон или пък бариера, стават недоразумения.

И много сигурно си спомнят случката преди десетина години, когато руски самолет с двама пилоти беше свален от турските ВВС, единият пилот застрелян във въздуха. 

Тогава имаше скандал и разбира се, защото нас винаги ни питат и сме най-важни беше доста горещо обсъждано у нас, че се стигна и до сериозни сътресения в една наша политическа сила. 

Путин нещо рече насаме на Ердоган.
Ердоган рязко промени поведението си и май последва извинение, но много неформално, защото Ердоган официално подкрепи действията на войската си. 

Сещам се за по-комичен случай, защото в него няма смърт. Американски разузнавателен дрон, навлиза в руското въздушно пространство и понеже на пилота на прихваналия го изтребител не му се е занимавало с доказателства имало ли е или не нарушение е пуснал гориво върху перките на дрона...

И в Ню Йорк Таймс се пръснаха да бъзикат въздушните си сили, защото номера, който руснака скроил е бил известен като "Напишкване".

Та чуждите самолети се свалят и се чудя какво толкова е казал Тръмп. Изглежда нищо.
Но Тръмп никога не говори "нищо".

В случая много тролски се подигра. 
Ако ИМА...Ако ИМА...Ако има нарушение на въздушното пространство от страна на руски самолети, той би подкрепил свалянето им. Стига да ИМА.

А ако няма свален самолет? Кво правим тогава.
Тръмп простичко казва: "Ами не ме занимавайте с глупости. Щом руснаците са нарушили пространството, би трябвало да са свалени. Ако не са свалени, нещо не е както казвате..." 

Така всички доволни. И Тръмп не може да бъде обвинен, че върви по свирката на Путин. И родната и ЕС - пропаганда доволна, че може да изпее: "Тръмп е наш!"

Да се надявам скоро няма да ни надуват главата с друго, освен със свалени детски играчки, които ще крещят, че са руски, но Тръмп ще вдигне рамене и ще каже: "Е, нали са свалени!"

По-скандалното му изявление, за това, че Украйна трябва да си върне териториите, но трябва ЕС и НАТО да я подкрепи финансово, вече са толкова як бъзик (тролски е*ан), че човек трябва да е паталогично тъп, че да си помисли, че видите ли "Тръмп е наш и ще разкатаем рашките!"

Не беше ли много скоро, когато Тръмп рече, че Америка няма да издържа НАТО, дори имаше намеци за напускането. Това разбира се е комарджийски блъф, но когато комарджия като Тръмп блъфира, не се знае до кога и колко е дълбок блъфът. При всички случаи той не е казал "Америка трябва да подкрепя Украйна!", напротив: ПРЕМЪЛЧА Я ШУМНО. ЕС и НАТО, страните, които не харесват споразуменията и постигнатите досега резултати за мира между Тръмп и Путин.

Все едно казва на критиците си:

"О, добре, момчета и момичета. Съгласен съм с тях. Идеално ще е това, което искате да постигнете. Много ще се радвам да го направите. Дерзайте. Финансирайте Украйна."


Започвам да се уча от чувството му за хумор. 
То към цялата кретения не можеш да подходиш без него.

Очаквам следващият път да влезе в НАТО-вско поделение и да каже: "Ако в поделението ви влезе въоръжен терорист и започне да стреля - трябва да го убиете!"

И след това му изявление, родният ни планктон да изпадне в оргазъм, какъвто явно не е изпитвал от 10.11.89. 

Че в повечето случаи сте всичко друго само не и красиви е очевидно...
Да, точно за онази самомнителна, самовлюбена и парадираща със своята посредственост сволач, която се самонабеждава за "красиви и интелигентни" говоря.
Но не ви ли омръзна (пак за тях иде реч) да сте толкова удивително тъпи (или нагли) или и двете. 

Задържането на варненския кмет ми било политически арест.
И това се чува по радиата. Националните. Навярно и по телевизията, ама аз ти-ви апарата си го ползвам само за Ю туб плейър и явно не греша.

В какво е задържания е "политически" противник на задържалите го?

Каква е политическата позиция на ПП за еврозоната?
А каква е на ГЕРБ?
Каква е политическата позиция на ПП за Русия и Украйна?
А каква е на ГЕРБ?
Каква е политическата позиция на ПП за барутния завод?
А каква е на ГЕРБ?
Каква е политическата позиция на...за референдума за българския лев?
А каква е на...?
Кои посрещнаха единствения български F (дето се оказа после, че не върши работа), като Делфийски оракул? Помните ли, не беше отдавна. 
Каква е политическата позиция на...за НАТО?
А каква е на...?
За джендър движението?
За паметниците?
За мигрантите?
За учебниците по история?


Има ли изобщо ПРИНЦИПЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС, по който позициите им да не съвпадат?

Възможно е да има някое чисто техническо разминаване, но линията и на двете политически сили и предържащите им топките, по-малки политически сили напълно се препокриват.

Споровете са на съвсем друго ниво, не идейно политическо, а вътрешно ведомствено и с изостряне на интригата: престъпно-мафиотско.

Спорът не е между идеи, а между личности. 
Коя да разполага с власт: инструменти и средства. 
Коя да е на стола, коя да разпределя парсата. 

Това е уж война на партии, ама къде е борбата на идеи? 
Борбата на идеи и политика не е:

"Пенчо е наш човек, нека той да бъде главен прокурор или пък главен ибрекчия.", "Асан е наш човек, той ще бъде, а не Пенчо главен прокурор или пък главен ибрекчия." 

 Така, че дори, дори (казах: "дори") варненския кръстник да е задържан не заради криминалните си деяния, той не е "политически затворник", той е пленник на конкурентите си.

 Само, че "красива и интелигентна работа" да се нарече една мафиотска сплетня: политически арест. 

 Пълно е с такива клипове в социалните мрежи:

 -полицейска кола спира такси; полицейски служители и служители на ТЦК вадят млад мъж, който отчаяно се опитва да се съпротивява; жена му отчаяно се опитва да го защити, блъскат я, пада, плаче, проклина; влачат мъжа й към спрян наблизо бус.

-мъж с куче; спира буса пред него, изкачат трима от ТЦК, хващат мъжа, той се опитва да се отскубне, повалят го на земята, влачат го до буса. Кучето лае, ритат го веднъж. Бусът потегля, кучето бяга след буса. 

-момче обградено от шкембести мъже в униформи на ТЦК, трима срещу един. Подмятат го като парцалива чанта, но малко по-късно са обградено от съседи. Лелка, дето обикновено стои на пейката и клюкари сега е много храбра, проклина ги, крещи им, най-вероятно е изгубила и тя дете във войната, по-възрастни мъже и един съвсем млад. Повече са и "храбреците" от ТЦК започват да отстъпват. В объркването изпускат момчето и то им бяга.

-мъж с преметната през рамото чанта. Някакъв нахакан ТЦК-ар излиза пред него, след малко мъжът с чантата започва да го удря с обратното на ръката и да го ругае. Храбрецът бързо се изнизва. Този път е сгрешил адреса. Попаднал е на далеч по-силен физически и прилича на улично куче пред ядосан старфорширски териер. 

Много повече са прибраните в буса и изпратени на първа линия. Загинали на фронт, на който не са искали да идат, хвърлени за жертва на режим, в който не са припознавали своята родина.

Екзекутирани. Още в момента щом са прибрани в буса. От тези, които са ги прибрали в буса, защото е ясно на всекиго за какво са пращани на бойното поле. 

Ужасно е! По-ужасно е, че сега България прилича на един такъв безименен младеж. Излязъл да купи лекарства на дъщеря си или пък да разходи кучето.

И прибират България в бус, на който пише "НАТО" и я вкарват във войната. Пращат я на първа линия, до която ще стигнат и част от мерзавците, които сега скандират за този курс.

Но повечето мерзавци ще си стоят пред компютрите. 

Така ще "воюват".

И ще се присмиват на невежите, които умират в окопа. С лицемерни сълзи ще казват на майките им или младите им съпруги, че са умрели героично...

Ще ги унижават, казвайки им, че така е трябвало и те трябва да са щастливи, че са се жертвали за демокрацията.

В момента България е дърпащ се и въргалящ се по земята, влачен към милитаристичния бус, нещастник. 

 Убиецът на Чарли Кърк (от отвращение няма да напиша името на тази "свръхнова") е живял с транссексуалния си партньор, който бил мъж избрал да бъде жена. От него ФБР са научили, че Чарли Кърк е бил убит, понеже е казал, че са много транссексуалните. 

Само преди ден един досаден гей пропагандатор в blog.bg заяви в прав текст, че Чарли Кърк бил цитирам "лош човек"; не, не бивало да бъде убиван, но бил: "лош човек". 

Доста циничен постинг, защото това "не бивало да бъде убиван", звучеше като милост изпълнена с пренебрежение. Нещо като "и плъх не бива да се убива", някакъв пацифизъм, съчетан с такова презрение към жертвата, че ме полазиха тръпки. 

Кой си ти да казваш: не беше добър човек?
Ти си критерия за добро и зло? За добър и лош човек. 
Ти си този, който решава, кой е добър и кой е лош?

Твърде божествени превомощия си присвояваш...
Ето аз мога да те нарека: "нарцисист", мога да те нарека "субкултурен полуфабрикат", "зомбиран екземпляр от едно болно общество" и хиляди други обидни неща, но не и "лош човек", защото хилядите неприятни неща, с които бих те нарекъл си имат свой профил, описание на обективни черти, докато "лош", "добър" е винаги субективно. 

Чарли Кърк не е лош човек и не може да бъде лош човек за деца, за съпруга и за милионите, които го изпратиха със сълзи днес; Чарли Кърк може да бъде "лош човек" за теб, но ти не написа "Чарли Кърк, за мен е лош човек", а написа "Чарли Кърк е лош човек" т.е. присвои си правото да бъдеш единствен арбитър. 

 Същото е сторил и убиецът. 
 Присвоил си е правото да бъде арбитърът. В случая е стигнал с няколко крачки по-далеч от теб. 

 И се стига до пълен абсурд...

 Защото Чарли Кърк е "лош човек", понеже казал, че имало много транссексуални. Или поне така твърди транссексуалния партньор на убиеца пред ФБР. А арбитърът на "злото и доброто" не е "лош човек" макар да убива. 

 Гледах как изпращат Чарли Кърк. Струва ми се, че такива шествия не е имало и при посрещането на папа, нито при изпращането му. 

 Дори английската кралица не беше погребана така, защото там се спазваше протокол, беше си задължително, тук - спонтанно, при това в цял свят. 

 Този човек е на границата да бъде канонизиран, а милиони ще му гледат като на светец, дори и без да е канонизиран. 

 Жалко, че това беше цената, но с кръвта си уми света от позора на уока. След шествията днес на всеки мислещ трябва да е станало ясно, че с уока вече е свършено, че светът не е същия като вчера. 

 Поклон пред Чарли Кърк!

Среща с пирински мъдрец в денят на Съединението




Не, не е обърната снимката. 

Нося си часовника на дясната ръка. Като Путин.
Ако бях тръгнал надясно от мястото на снимката щях да се изкача за около 3/4 час на връх Вихрен. Но връх Вихрен съм го изкачвал. 

За това и тръгнах на ляво. Към Кончето.

Гледката е прекрасна. Адриналин има.
Не по-малко е адриналина при изкачването от Банско към хижа Вихрен с шосейно колело. 
А при спущането от хижа Вихрен към Банско е далеч повече. 
Шосето е стръмно, завоите много и остри. Коли (особено по празник) - има.

Препоръчвам делнични дни, за да сте по-малко опасни и за себе си и за околните, а в същото време приключенската екскурзия да е по-вълнуваща.

След хижа "Вихрен" нагоре вече няма шосе. Трябва  да се ходи по камънаци, на места и покрай пропасти. Хлъзгаво е, сипеите са по-коварни от сняг. Не правете грешката да изкачвате тези баири обути като мен. Погледнете маратонките ми. Високи са, яки, с добри грайфери, но в случая - не са никак достатъчни. 

Вече са за хвърляне, но това, че ще изхвърля маратонки за 400 лева е най-малкия проблем. Можеше да имам далеч по-сериозен. Та, обуйте се сериозно. 


Но в случая ми се искаше да пиша за друго. За ето това куче. Лежеше до насочващите табели на повече от 2000 метра над морското равнище; дремеше сладко като...куче и изглежда изпълняваше служебния си дълг на разпоредител, поднебесен разпоредител, който посреща посетителите пред пиринските атракции.

Докато нагласявах селфи стика си като триножник, готвейки се да се снимам се размърда. Изглежда очакваше това, което щеше да последва. Когато заех поза за снимка, застана до мен - също позирайки.

По всичко личеше, че го е правило много пъти и че туристите очакват това от него. Куче с мисия.

Да. Да, разбира се. Бил съм граничар. Граничарските кучета са с мисия. Митничарските - също. Полицейските. Пазачите. Хъскитата и маламудите, които теглят шейните. Обучените за планински спасители санбернари в Алпите. Циркаджийските кучета. И кинозвездите. Дори йоркитата със странни прически, които се глезят с двукраката си също толкова сладка като тях господарка. Кучето, което се гушка в клошаря в хладните вечери и изглежда носи любовта, която всеки човек, поне веднъж в живота си трябва да е срещнал. Лабрадорът, който е символ на дома и десетки хилядите анонимни хачиковци, които се въртят около кръчмите и чакат приятеля си да дойде както всяка вечер, без да знаят, че той вече е доста далеч.

Тук обаче иде реч за нещо съвсем различно. За един четирикрак отшелник, който е избрал едно доста сурово място за живот. Далеч от другите кучета и човешкото ежедневие. Рошав Заратустра, който не общува с орли, а с хора, но хора в едно малко по-различно душевно състояние от онова, в което те живеят, когато са там долу.

Едно свободно в своята мисия същество.
Едно избрало своята мисия същество.

Макар и любимец на толкова хора, принадлежащо само на себе си.
Не домашен, а планински любимец.

Без да си кажем много, погледнахме се в очите и пропастите около нас придобиха друг израз.
"Да"-съгласих се с онова, което ми рече с поглед - "Ако човек е средина между скота и ангела", както твърди Блез Паскал, то кучето е средина между вълка и човека...

Но този мъдрец беше много повече човек от много хора.
Защо ли?
Защото е имал свободната воля.

Колко човеци сами избират мисията в живота си?

По-късно, докато се държах по металното въже и допуснах мисълта, че мога и да падна си рекох, че няма да е безсмислена смърт.

Поне ще умра като човек.
Неразумен. Може би: незрял. Не особено отговорен. Прекомерно авантюрстичен, надценяващ качествата си. Тръгнал с контузена ръка по един неособено безопасен маршрут. И така-нататък и така-нататък...Но при всички случаи сам избрал пътеките си, които са го довели до края.

Както и този симпатичен четирикрак мъдрец.

За всеки случай е много, много по-човешко от това да те пипнат на улицата, да те наблъскат в някаква кола, да ти бутнат автомата в ръцете и да те пратят да убиваш и да те убиват...

За да защитаваш родина, която вече нямаш. По-точно: интересите на хората, които са ти я отнели.