Не можех да я понасям. Тя също не можеше, но си говорихме мърсотийки. 
Сношавахме се като животни. Понякога се залъгвахме, че ни е добре. Нямаше причини да се разделим, още по-малко да останем заедно. 
Можех да си тръгна. Не, че имаше къде да ида, но и тук се чувствах никъде. 
Надявах се да си тръгне тя. 
Понякога ме заплашваше, че ще го стори. Правех се на загрижен, възпирах я. Гласът ми ставаше яростен, заканвах й се, заклевах я, увещавах я, обещавах я, молих я да остане. Така трябваше да постъпя, но тя не биваше да ме слуша. 


  цялата публикация »

Изпипана работа. Хареса ми.

предлага много изпитания. А в любовта е направо като на война. Понякога.

Благодаря ви!

Въздействаща творба.
Благодаря ти за нея:)

Днес явно ти е ден за изключителни постове. Продължавай в същия дух!

Стефане, имаш някакъв проблем с Нета. Излизаш анонимен.

Ползвам мобилен виваком, връзката ми постоянно се разпада и ме изхвърля от профил. Още няколко дни ще е така докато се прибера.