Откакто се хванах с малкото мърморещо чудовище се чувствах парцал. По-малко от седем пъти всяка нощ за нея не беше секс, а тъй като едва ли има жребец на земята способен на такова изпитание, тя вървеше нервна, незадоволена, вдигаше скандали на всеки ъгъл и от срам умирах. Изгони котката ми, боядиса ярко стените ми. Водеше ме всяка неделя на туризъм за да съм откажел цигарите, а тя пушеше двойно повече от мен и не знам откъде намираше въздух да припка из баирите като дива коза. Сигурен съм, че беше биоробот, създаден в лабораториите на ЦРУ с една – единствена цел – да ме унищожи. Навярно представлявам някаква потенциална опасност за човечеството, за която не подозирам. Друго обяснение нямам. Тя не се храни. Спи по един час. Хвърчи по цял ден от дом на дом и учи децата на латински и старогръцки. Твърди за тях, че са изроди които я побъркват, но обича повече от себе си. На всичкото отгоре взима 

цялата публикация »

Жена на диета, в цикъл, мъчейки се да спре цигарите и разочарована от мъжете.
Много се смях, докато четох...

... !!!

Чете се на един дъх и понеже финалът сякаш е начало - оставя и остава една особена празнота, след лавината от снежни и огнени емоции и ... и в крайна сметка, наистина те кара да мислиш. Но да мислиш не, "като себе си", а някак, заради тях, героите на твоя разказ. Да мислиш с онази емоционална интелигентност, която малко или много може би, всички неусетно потискаме... И която неусетно ни прави протагонисти на една измислена история, а всъщност, нашия живот...:)

Накратко - много хубав разказ!:) Благодаря ти!