Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: cefules Категория: Изкуство
Прочетен: 486670 Постинги: 216 Коментари: 596
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Изглежда санкциите действат благотворно за...Русия. Нов руски суперджет, този път - до последна гайка произведен в Русия.

Със самочувствието, което известна част от българската публична реалност, демонстрира инфантилното си чувство за хумор и превъзходство, в евроатлантическата ни родина, би трябвало да произвеждаме субсветлинни звездолети.

И ако санкциите действат благотворно за Русия, на мен ми действа благотворно отвращението от гей-уока в американските научно-фантастични сериали. Вместо да си губя времето с тях, гледам нещо наистина полезно като този 38 минутен клип. 
Категория: Изкуство
Прочетен: 102 Коментари: 0 Гласове: 8
 image
По случай Световния ден на театъра 50% отстъпка на следните представления:

"4+1" на 29.03 от 19 часа, зара "Пан Бурянин"
"Един мъж и една жена" на 1.04. от 19 часа, зала "Пан Бурянин"






Категория: Изкуство
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 27.03 17:16
 image
Толкова невинно чисто. 
Толкова естествено. Неподправено. С цялата си детска същност, Кирчо изразява несъгласието си със световните несправедливости.

Различно беше преди месеци, когато бащи, съпрузи, пораснали синове - всички отговорни към някого, натрупали стаж като миньори, някои хвърлили здравето си, повечето с ипотеки бяха силно притеснени, че заради евродирективи щяха да изгубят работните си места и да останат на улицата. 

Е, на тях Тагарев "благородно" им обяви, че ги чака във войската и който му се работило имал място в евроатлантическите редове, па дори и като пушечно месо, но най-малко - да убива.

Уродливите форми на живот и мерзавците, които се гавриха с болката им, убеждаваха обществото, че така трябвало и се надсмиваха над всички, които застанаха на страната на тези разтревожени обикновени български граждани, дали видяха такава покруса, такава болка, такъв гняв от страна на миньорите? 

Протестите им бяха "смешен плач", поне според МЕРЗАВЦИТЕ. И пак мога да изброя имената им, по-точно никнеймите на тези жалки анонимници, но що ли...Знаем си ги!

Различно беше по същото време, когато зърнопроизводителите излязоха на протест. Също бащи, също съпрузи, пораснали синове - повечето отговорни към някого, повечето не чак толкова богати и толкова печеливши, колкото ги изкарваха. Без съмнение, всички - спазващи еврорестрикциите, защото не може без да се спазят. Не можеха да купуват неодобрени посеви, да използват неразрешени препарати, да работят по начин, който не отговаря на евростандартите, да сеят там - където не разрешават екологичните схеми...или където просто някой е решил да забие перки. Това многократно оскъпи продукцията им и когато НЕСПАЗВАЩИТЕ тези рестрикции украинци, които са извън европейския съюз, започнаха да внасят зърно, имаше протести. 

Същите мерзавци, които малко по-късно се присмиваха на миньорите се пресмяха и на тях. Нарекоха протестите "смешен плач". Е, такова ридание някой видя ли!

Пак беше "смешен плач" реакцията на свиневъдите, чиито животни бяха убивани заразени или не. А години по-рано реакцията на отглеждащите дребен добитък в Странджа...

И в крайна сметка всички могат да видят, че животните на Анна Петрова, която се опълчи на изтреблението, останаха живи. Нито едно не умря. Дадоха поколение. Изправи се срещу лъжата, въпреки, че всичките НАЦИОНАЛНИ МЕДИИ се опитаха да я тъпчат. Подкрепени от свои приятели - тролове или облагодетелствани от властта - блюдолизци. 

Е, има чепати характери. Тази жена не плака, тя просто заяви, че ще трябва да минат през нея. Има силни натури. Ето това е историческа личност. За разлика от повечето дръгльовци във властта днес, тя ще бъде запомнена и разказвано за нея в следващи поколения. Но всички други, които тогава защитаваха нея и животновъдите, бяха наградени с квалификацията "смешен плач". 

Колко смешно е да виждаш гладни?
Колко смешно е да виждаш разорени?
Колко смешно е да виждаш хора в безизходица!

По-скоро това на снимката ми се вижда смешно. 
Този човек е с желание да управлява цяла държава.
И се намира в институция, която не би трябвало да изглежда като дете от детската градина, на което са откраднали играчката. 
Смешно е.
Но е трагично, че цяла редица от лица, отхранващи се и отхранващи семейства не в мините, не на полето, нито в селскостопанските дворове, а с целувки на задници, са направили редичка зад дупенцето му. 
Категория: Изкуство
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 1
image 


Честит международен ден на театъра
На всички "болни" от красота сърца!
На всички вдъхновяващи актриси!
На всички харизматични актьори!
На тяхната всеотдайност, с която те освобождават телата си от себе си и ги отстъпват на духовни състояния - за да бъдат други!
На къртовския им труд, но веселата им същност!
На сцената и момчетата, които са зад нея!
На момчетата и момичетата от салота. Както разбрахме тези дни, от малолетните герои в Крокус - на тази позиция можеш да бъдеш герой и от опит знам, че напрежението е голямо!
На всички останали екипи, които също имаме роля на НЕВИДИМАТА СЦЕНА в тази алтернативна реалност - Театъра.

На всичките ми колеги от ДКТ "Иван Радоев - Плевен" и НЧ "Съгласие - 1869"
Още много събития, пълни зали и щастие!



image
Категория: Изкуство
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 27.03 12:29

image

Първата жена космонавт от Баларус - Марина Василиевская. Стюардеса, инструктор в авиобаза, а в настоящия момент е в околоземна орбита. 
Родена на 14 септември (като мен) и като Уолтър Кьониг, който изпълнява ролята на Чеков в "Стар Трек", но значително по-млада от нас. В момента е на 33 години, но изглежда като на 25. 

 Разправят, че Беларус били скапани от санкциите ни.

 "Space - the final frontier!"
Категория: Изкуство
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове: 4
Кой как разбира героизма?

Два случая, в които участват три момчета.

И двата се развиват в сгради за културно масови събития.

В първия случай, млад човек, вдъхновен и умопомрачен от истории за супергерои и суперзлодеи, фен на Батман се маскира като Джокер, въоръжен с пушки и глок влиза в американско кино (Аурора; Колорадо) на премиерата на "Черният рицар: Ново начало", филм от франчайза Батман и започва да стреля по зрителите. Простралва 70 човека, като 12 смъртоносно.  

Във втория случай, малко по-млади, но далеч по-зрели от него мъже, работещи в гардероба в зала Крокус в Подмосковието, виждат как десетина терористи избиват зрители. Младите мъже не губят присъствие на духа и хладнокръвно извеждат хора, през задни входове на вече горящо здание. Спасяват стотици животи. 

Удоволствие ми е да споделя този клип.

Но "истинската българска журналистика" няма да ги отрази, нали?
Категория: Изкуство
Прочетен: 111 Коментари: 0 Гласове: 13
Последна промяна: 27.03 07:46
 Колорадо. 20 юли, 2012 година. 
 Киносалон, в който стотици хора очакват да започне премиерата на "Черният рицар: Възраждането" от франчайза "Батман". 

 Било е горещо, част от зрителите са били запотени; разпоредителите нервни, но общото настроение е било усмивка и трепетно очакване. 

 Мъж на около 30 години, малко преди началото излиза за да купи пуканки. За него и за дъщеря си. Няма представа колко решителен ще е този каприз. 

 В същият момент в залата влиза Джокер. По-точно маскиран като Джокер, вживяващ се в ролята му фен. Напоследък е бил напреднат заради това, че не се е справял в университета, където учил неврология. Прекъснал е антидепресантите, които от дълго са ми били назначени. Мислил е, че те му пречат да се съсредоточи. 

 Чакал е също премиерата. Може би, най-трескаво от всички. 
 В този момент наистина се е вземал за отрицателния персонаж от филма. Въоръжен е бил с двуценка, автомат и пистолет Глок. 

 Прострелва 70 човека, включително и момичето, чийто баща се връща с пуканките. 

 Бяга през аварийния изход, но по-късно е арестуван. 
 Осъден е за 12 убити и 58 тежки телесни повреди.
 Осъден е на смърт. 

 Шокиран е когато чува присъдата, не вярва, че това му се случва.
 Все едно се събужда в друг филм. 

 Помня дискусиите по интернет форумите. 
 Редовните критикари, а и доста нормални хора скочиха срещу комиксите, срещу агресията в киното, имаше дори изцепки, че младежът е бил манипулиран, че това било агресивна реклама и т.н. теории на конспирацията, които макар и изречени от съвестни и загрижени хора ми дойдоха повече. 

 Скочих разбира се, да защитавам изкуството, като всяка дума ме прострелваше. Защото се чувствах в залата. 

 Обичам фантастиката. Супер геройския жанр - не толкова, но от малък си го следя. Бях на излъчването в България, в кино централ с репортерски пропуск. Тогава работих в плевенския седмичник BG Север. 

 Ако живеех в Аурора Колорадо щях да бъда в киното. И може би нямаше да съм излязъл за пуканки. 
 
 Не знаех, че години по-късно ще работя в Плевенския театър и в най-голямото читалище на града, в което също има две театрални зали и много постановки. 

 Винаги влизам последен. 
 Познавам всички чести посетители в театрите. Не са повече от 200 човека. От над 70 000 град. 
 Малко повече са тези, които ходят по 2-3 пъти на театър за един сезон. 
 Най-много влизат по веднъж в зала на масово културно мероприятие (концерт, театър, кино) на година. 
 
 Много е вероятно в онзи киносалон, повечето убити и ранени да са точно хора, които по невероятен съдбовен каприз са избрали точно този ден да си доставят това удоволствие.

 Същото се отнася и за зрителите в Crocus.
 Все едно съм ги виждал, все едно съм споделял с тях зала, защото стрелците биха могли да влязат във всяка една от залите, във всеки един момент, а аз...вярвайте ми...добре познавам трепетното вълнение преди театър. 

 Трябва да си голям изверг за да използваш трагедиите им за да цедиш консперативни теории и да се надсмиваш на онези, които им съчувстват. 

 Това показва колко ниски са задръжките на вживяващите се като русофоби в България тези дни. 

 Защото тези трагедии могат да се случат навсякъде. 
 Защото винаги ТИ или ТВОИ РОДНИНИ могат да се окажат на някое такова място, независимо колко непривично им е то. 
 
Категория: Изкуство
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 9
Последна промяна: 25.03 17:48
25.03 10:08 - 4+1
 
image

Всеки, който обича изкуството, независимо дали живописта, поезията или театъра, ще бъде погълнат от пърформанса...

 Нарекох го "пърформанс", колкото и да е обременена тази дума, колкото и да е натоварено и с отрицателен смисъл, и с прекалена рекламност понятието; колкото и да се е злоупотребява с него.

 В случая това е истински пърформанс. Представление, което ви вкарва в себе си, което разчупва стандартите на постановката и миксира изкуствата, но...вярвайте ми - без да разруши цялостта на произведението.

 Това е пиеса, театрална импресия, но то е и изложба...изложба на състояния.
 Има го историческия мотив.
 Има го и изкуствоведския поглед.
 Има я и мистиката.

 Пиесата е посветена на големия български художник Янаки Манасиев. 
 Картините му оживяват, превръщат се в музите, които са ги вдъхновили, моделите, които са позирали. Те изповядват живота си. 

 Всяка е различен типаж от действителността.

 А Янаки Манасиев слиза като ангел и в мерена реч излива своята изповед.

 Поетично и чувствено; много ефектно визуално, но на една с това - скромно.

 Незабравимо произведение, което ГОРЕЩО, ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ.

 Текст: Димитър КАБАКОВ
  Режисьор: Надя Панчева

 в ролите на музите:
 Ирена Ненчева, Дориана Гълъбова, Мариета Калъпова, Маргарита Костова

 в ролята на Янаки Манасиев: Сергей Константинов


29 март, 19 часа
ДКТ "Иван Радоев" - Плевен
зала "Пан Бурянин"
Категория: Изкуство
Прочетен: 619 Коментари: 0 Гласове: 6
 Очевидно е, че непълноценното същество сложило на аватара си Батман е дело на самата Ангелина Пискова. По-конкретно: това е самата тя, преструвайки се на мъж, който е лудо влюбен в нея и се държи като Дартанян (идеализиращ обожател, за когото дамата на сърцето му не е обикновена любов, а поклонение пред някакво божество) - такъв "пламенен момък" (както го наричат в юношеските романи" е фантазия на жени, които днес са на горната граница на средната възраст; обикновено хвърлили се в кариерата, постигнали много, но забравили в това време да живеят и да обърнат малко внимание на себе си. Емоционално изразходени, често презадоволени, но не и щастливи. 

 Навремето Полигор (Поригогол) си измисляше жени-обожателки, но онова е друго - Полигор си е обикновен мастурбатор, а и неговото може да мине за художествена фантазия. Случаят е по-сериозен, защото, ако е така, както изглежда: този образ-фикция е проява на Алтер Его. Не весела фантазия на сексуално незадоволен мъж, че и на всичко отгоре пишман-поет, а проява на сериозно психическо отклонение, раздвояване. Защото този образ е по-страстен и по-емоционален от оригинала си, от това, от което изхожда. 

 Приликите: ограничения речник. И в двата случая не става въпрос за тъп човек, но думичките му стигат до професионалните необходимости; умело използване на политически клишета и нищо по-сложно като език, техника, реч.

 Навремето брюкселската ни репортерка имаше още едно алтер-его. Мара Подробната, която нападаше Валсодар, Валсодар се разциври. Мара Подробната изчезна. Небедиха друг човек, между другото приятел на Ангелина, но поне в началото той не знаеше. Тя ми каза, но ако съм си мълчал и не съм му казал (въпреки, че е и мой приятел) е защото все се надявах, че тя ще му си каже и на него. Минаха години, не знам дали се е случило, а и вече е без значение. 

 Изглежда, горе-долу, по същият начин Пискова се надяваше, да отприщи по-истинската част от нрава си, която някак не кореспондира с позицията й на национелен репортер.

 При всички случаи измисления рицар с ниско възпитание, обща култура и беден речник, знаеше доста неща, които си бяха само между мен и Ангелина, а също тъй, прояви към мен лично омерзение...Странно ще е за човек, с когото не се познаваме. По-скоро прилича на реакцията на една жена, която се почувства пренебрегната и унизена, заради нещо толкова просто и нормално, като това, че съм я блокирал във фейсбук. 


 Така! Това е теория, за мен е много правдоподобна, но е ТЕОРИЯ. 
 Това, че не съм я изложил е от известно благоприличие. Защото все пак мога и да греша. 

 Но съвсем други принципи има това същество, независимо кое е. То бърза да изтъква теориите си.

 Путин бил се обаждал до българските училища със сигнали за поставени бомби.
 Путин хакнал фейсбука.

 А сега, докато близките на пострадалите са шок: още не се знае дори колко са жертвите се крещят ТЕОРИИ придружени с обиди от същества, които са си въобразили, че са пророци и на които все дявола Путин е виновен. 

Категория: Изкуство
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове: 10
 

Докъде може да падне едно създание, което малко по малко е губило човешкото, докато от него остане полунищо!

Размазани са спомените ми, все пак са минали 23 години, но помня онзи апартамент, който отдавна вече не е на мама (мама я няма), тогава й бях на гости в Асеновград; съпругата ми (първата) беше пък при техните в Павликени. И двамата имахме да оправяме някакви документи в родните си градове…Да, и да се срещнем със стари гаджета. Не бяхме идеални, но пък си бяхме забавни; нямахме бъдеще – имаше нещо друго между нас, което сега не искам да си припомням, колкото и красиво да е било на онези години. То, все едно принадлежи на друг човек, но още са си мои другите спомени: когато застанах пред телезивора (Samsung 19 инча); когато видях как кулите рухват; когато всички в мене се обърна. 

После чух много теории. После прецених, че някои от тях са правдоподобни, но до това „после“ бяха минали месеци.

Не ме интересуваше дали американски изтребител е свалил един от четирите Боинг-а; знаели ли са или не тайните служби на САЩ какво се готви. Възползват ли се от случая за да започнат преследване…

Не и в първото, не и второто, не и третото денонощие след атентата. Мислех за онзи като мен, който е на гости при майка си, а съпругата му е в някоя друга точка на родината им. Изневеряват си, но се обичат; знаят, че няма да са дълго заедно, но не си го признават…И има още много пред тях. И пред единия, и пред другия. Но изведнъж всичко пламва и този мъж, също роден на 14.09.1969 година, няма шанса, който имам аз.

Представях си друг, който след хиляди перипетии си е намерил работа, обажда се на семейството си, радостен. По-късно разбрах, че е имало някаква драма, в която син и баща се карат и последната сцена е как синът потъва в кулите и някъде се вижда календара.

След Сърбия вече мразих американския империализъм, но в случая изобщо не мислех за него. Мислех за хората. И подобен сюжет на този от американската драма ми се въртеше в главата. Не помня, но сигурно съм се помолил за жертвите. Изключено е да не съм го направил. В Пловдив, където живеехме тогава с онази жена, нямах любима църква, но в Асеновград си имам. Казва се „Свети Атанас“ и е до светофарите на едно възлово кръстовище. Знаех, че много са били тези в Световния търговски център, които са нямали време да отидат за последен път на своята любима църква. Независимо какво е служението в нея и как гледат на Бог.

Много години минаха оттогава. Още се замислям над човешките истории. Защото тези хора са ми по-близки, отколкото далечни. В тези години САЩ наистина използваха като повод атентата за да нападнат Афганистан. Осама Бин Ладин не беше намерен там, нито пък се доказа еднозначно, че той е организатора на атентата, а и не е тайна, че той беше „американски герой“ от войната на Афганистан със СССР, обучен беше от ЦРУ – върху този факт, спорове няма. Просто се премълчава. По-късно американските служби използваха този атентат за да превишат правата си, а по-късно без доказателства, че Саддам Хюсейн е имал оръжия, Ирак беше нападнат. След разрушението на Ирак и убийството на Саддам Хюсейн възникна Ислямска държава, която беше и американското острие в Сирия.

Политическите истерици. Фанатично вярващите в геостратегически каузи (понеже са уж атеисти и са духовно гладни, а този глад ги влудява и трябва да вярват в нещо) ще ревнат, че нещата не стоели така и ще започнат да цитират „своите експерти“ чиито думи трябва да се приемат като безспорна истина, без да се разсъждава над тях.

Но не това е и смисълът на публикацията ми.

Изписах всички тези неща, за да покажа какво съм мислил през тези 23 години, относно геостратегическите събития, но седмици наред – изобщо не ми минаваше през главата.

Молих се за хората. Съпреживявах болката им.

Днес виждам, че НАЗИДАТЕЛНО РАЗМАХВАЩИ ПРЪСТИ – сочещи се като ЦИВИЛИЗОВАНИ „будни, политически коректни“ от онези „правилно мислещите“, веднага намериха повод да леят ругатни срещу Русия.

Като, че ли на този концерт не бяха хора, като че ли не те и техния живот е важния, а как ще използват политическото събитие за да ругаят…

Същите хора изкараха Путин и Митрофанова виновни, че едно дете се обадило в училищата, че имало бомби. Гротесково. Малоумно. Дразнещо. Но смешно.

Същите хора изпаднаха в истерия, че Путин направил хакерски удар на фейса, въпреки, че фейса беше се сринал за около час и се разбра какво е.

Този път обаче не е гротесково.

Този път малоумието е кощунствено, защото още не се знае дори колко са жертвите.

Това са ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ ВИ ЧУВСТВА.

Категория: Други
Прочетен: 418 Коментари: 0 Гласове: 13
Последна промяна: 23.03 20:45
 Пълна деградация.
 Утре ще се случи нещо с тях, с техните семейства, с приятели на техните семейства, с роднини, със съученици или най-малко хора, чиито лица им говорят нещо, близки са им, будят топли чувства. Хора като тях са; всъщност - не, не са като тях: хора са, които не са направили никому нищо лошо.
 Такива е имало и в Световния търговски център на 11.09.2001.
 Такива е имало при атаките на Хамаз.
 Такива има при почти всички бомбардировки, независимо колко "демократични" са бомбите, които гърмят до тях; пръскат се на осколки, забиват се в корема им, в очите; отнасят долната им челюст; откъсват ръката от рамото или от лакята; отнасят пред очите ти главата на любимата, на любимия; на майка ти; на дъщеря ти; пробиват ти гърлото; откъсват арматурата, която те пробожда от главата, до чатала като на шиш и си жив, през следващите часове, докато лежиш затрупан и още трае въздушната тревога; по-точно: не, не си съвсем жив, протичат някакви жизнени процеси, сърцето ти бие, няма мозъчна смърт, но адската болка е толкова силна, че разумът ти е напълно изключил и си само една дишаща в ада болка...
 Без значение колко са "демократични" бомбите, бетонната колона, която те е затиснала, сякаш загризала през кръста на пода е твърде тежка и ти пречи да я поместиш; докато тъщата ти, с която си се карал като зет само преди 32 минути и сега разбираш, че я обичаш колкото майка си, но не си се простил с нея; гори в кухнята и ридае, а не можеш да идеш дотам, но си в съзнание. 
 Без значение колко са "демократични" бомбите, не знаеш какво се случва в този момент с децата ти.
 И си един от всички онези хора, за които всеки един се сеща; от онези хора, които не са сторили никому зло. 

 Или пък си на концерт, за който си пестял, за който си се радвал; може и да си със съпругата си, а билетите да ти са подарени от приятел във фитнеса или пък да си на концерт с любовницата си, с дъщеричката ти...

 Някоя от тях може да те опръска с мозъка си в лицето, докато като в забавен кадър виждаш как лицето и се деформира, разцъфва огромна дупка и от нея бликва гейзер кръв, кости, мозък...

 100% в този миг ти се иска да си мъртъв ти, не тя. Но след тази нощ ще оцелееш, почти невредим, за да страдаш цял живот. 

 Само, че има изверги, които се радват на това, което изживя. Дотук съзрях само в blog.bg трима. 

 Леля Колев 38, виснал хермафродит, който сигурно сега, най-после изпитва някаква сексуална възбуда. 

 Напълно неуравновесеното същество, най-вероятно нацист, който се подписва като Самаринов. 

 И разбира се - Гетю, който е пълен профан; съществува за да си предаде някаква значимост съдейки другите. 

 Досещам се и други деградирали същества, които изпитват задоволство от случилото се...От смъртта на невинни. 

Само защото жертвите са руснаци, само защото е станало на "неприятелска им територия", празнуват чист терористичен акт. 

Героизират терористи. 

 Нищо не различава душите на тези злоради изверги от военнопрестъпниците, просто никой не им е дал автомат и не ги е пуснал в гимназия с малолетни момичета или в старчески дом. 


Категория: Изкуство
Прочетен: 303 Коментари: 0 Гласове: 11
Последна промяна: 23.03 13:29
 image
Гласът е равен; почти онзи, който сме чували в началното училище в часовете по "писане под диктовка", ясен, почти лишен от емоция...Но в това "почти" е дяволът.
  Трудно е да се долови и осъзнае, но този същият глас, който свързваме с най-ранни съзнателни спомени, лека-полека преминава в патетичност.
  Когато се говори за войни, когато се говореше за пандемии, когато се говори за спорове на най-високо ниво (като правителствените преговори в момента), които по-скоро би трябвало да са срам, за всеки участващ в тях.
  Някак героично зазвучава всичко.
  Иначе: за загиналите, за умиращите от глад деца, заради хуманитарна криза, за контраофанзиви и мобилизации, гласът звучи така, като че ли иде реч за нещо делнично, битово, за нещо ПОВЕЧЕ ОТ НОРМАЛНО...
Категория: Забавление
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове: 12
Последна промяна: 22.03 12:47
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 486670
Постинги: 216
Коментари: 596
Гласове: 7643
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031