На всички колеги-металурзи, с които работих в КЦМ, след като отбих военната си служба.
 На всички колеги-сондьори, с които работих, след като прекъснах богословското си образование. 
 На всички колеги в Българската академия на науките, с които работих, докато бях препаратор в Палеонтологичен музей - Асеновград.
 На всички колеги продавачи на вестници, с които работихме и под 20 градуса под нулата, за да бъдат хората информирани и за жалост "информирани".
 На всички колеги - безработни, какъвто съм бил. Едномесечното отчаяние не може да се сравни с десетки години най-черен труд. Знам за какво говоря!
 На всички колеги - мелничари, какъвто бях и когато пишех по един разказ всеки ден и го публикувах тук и съм мятал по 5-6 тона чували фуражни смески, едва 50 кг. съм носили по два чувала 50 кг. брашно до трети етаж. На бас, разбира се, но е показателно през какви трансформации може да премине тялото.
 На всички колеги бояджии.
 На всички колеги строителни работници. 
 На всички колеги със свободни професии и в момента, въпреки двата си щата - упражнявам две такива. Най-вече на тези, на които им се налага да се издържат само с продажби на книги, без да са звезди, без да са политически коректни, без да имат силни ментори, каквито понякога съм имал. 
 На всички колеги от пресата, специално и лично на прекрасната ми съпруга: успехи и чиста съвест ви желая. 
 На всички колеги от театъра. От всички театри. Без значение позицията им. Тук е най-здравото бачкане, което съм видял в живота си. 
 На всички колеги от читалищата. От всички читалища. И тук е като в театъра, даже понякога по-здраво.  

 На всички миньори, фермери, енергетици...солидарен съм с вас.