"Колко помним какво е да гледаш кино на село в първата половина на осемдесетте години? Аз помня, киното беше в партерния салон на училището. Имаше само един прожекционен апарат и ако киномеханика се заплеснеше и не дадеше почивка на машинката, когато загрееше, тя прегаряше лентата. При всички случаи обаче имаше едни малки паузи. Не толкова досадни колкото са сега рекламните паузи по телевизията, но излизахме от салона навън и доигравахме сценките с героите. В това кино гледах "Парижките потайности" с Жан Маре, "Тигърът на седемте морета" и разбира се хитовия "Винету". Като факт помня, че бяха черно-бели, но ми се струват много, много цветни."

Постингът е отпреди 7 години и се отнася до събития отпреди около 40. Сега го допълвам:

  Киното, за което пиша се намираше в училището в село Лесковец. Много хубави бяха паузите, че излизахме навън и вживени във филма играехме на героите.

  Предполагам сега има аналог, предполагам и какъв е, предполагам, че възрастта на зрителя е без особено значение. Гледа си душичката свален филм от някой торент тракер, стане му скучно, че "излезе за малко", ама без да мръдне поглед от монитора.

  Въодушевен от американски милитари филми, повечето от които напълно малоумни се хвърля "героично да пази демокрацията", демонстрирайки богат речник, състоящ се най-вече от думички като "копейки, путинисти, комунисти", после отвори пак плейъра и си догледа инфантилния филм.