Обидата на Олимпийските игри са кичът и безвкусицата, содомията и гоморията, в които се потапят библейските алюзии, не самите библейски алюзии.


Използването на библейски алюзии, във всевъзможен контекст е средство в изкуството - старо, колкото Библията. В много случаи се върви на границите на кощунството, но когато има истинско послание, а не е самоцелта гавра - това е изкуство и няма вярващ човек, който да се чувства засегнат. Напротив.

  Не мога да си представя Ницше без библейските алюзии. Не мога да си представя Достоевски без библейските алюзии. Някой може ли?

  А Балзак? "Човешка комедия" - алюзия на "Божествена комедия", а "Божествена комедия" е изцяло алюзия на Библията.

  А в науката? Дори Дарвин използва алюзия от Библията да даде име на научен термин: Дървото на живота. По-късно този термин е използван и в космологията.

  Скоро ще започне Новия сезон и в ДКТ "Иван Радоев" пак ще се играе "Тартюф" и пак с най-голямо удоволствие ще го гледам и го препоръчвам на всеки за да види какви могат да бъдат библейските алюзии. Дори само заради това си заслужава, макар да си заслужава заради много други неща.

  И в "Тартюф" я има заигравка с "Тайната вечеря" при това граничеща с истинско диаболично, доста страховито усещане и като се има предвид съдържанието на пиесата, много лесно би могло да премине в сатира над християнството, но това не се случва. И "Тартюф" на Крис Шарков е разтърсващо внушение, което те отвежда в един съседен свят, за да размислиш над своя.

  Сега ще пусна един клип. На едно от най-силните нови парчета на Iron Maiden е. И тук ги има четирите конника на Апокалипсиса, обгърнати с още много детайли от Откровението, при това тук са "добрите" Има го и Плодът на живота. А Спасителя изглежда е Еди в някаква самурайска персонификация. Но...

  Изкуството си е Изкуство. То не може да е обида към Библията и към Вярата.

  Извратеното е кич. И кичът е извратеност.