Често близки и не чак толкова близки хора; приятели, големи приятели (от фитнеса, от театъра, от детството) изразяват загриженост към мен и хобито ми - обиколките с колело. Питат ме: "не е ли опасно за мен".

 Внимателен съм!
 Това мога само да кажа.
 Опитвам се максимално да преценя риска и да не е толкова голям. 

 Но сърдечната ми недостатъчност е факт. Факт са четирите ми стента. Не е особено приятен спомена от хирургичната маса, докато ми правят коронарография, с която вкарват джаджите в сърцето ми. 
 
 Добре, че винаги съм се забавлявал. Първия път, когато наистина бях в много тежко състояние ми напомняше отвличане от извънземни, технологията ми изглеждаше впечатляваща, още не съзнавах какво ми се случа, изобщо интересно.

 Вторият път, когато ми слагаха планирано трети стент: горе-долу същото. 

 Третият: бях се програмирал. Когато вдигам щанга от полулег и над мен е една от лампите във фитнес залата си представям, че живота ми е филм и тази лампа е ключ към ретроспекция. Както блести в лицето ми във фитнеса, в следващия момент съм пак на хирургичната маса. 

 Като се прецаках с третата ваксина и получих трети инфаркт, докато лежах под лампата на операционната маса все едно се връщах във фитнес залата. Точно както си беше по сценарии. 

 Когато ме попитат обаче: "не ме е ли е страх да правя тези неща" (с колелото), отговорът ми не е толкова прост. 

 Трябва да преживееш инфарктите и стентовете, че да разбереш, че НЯМА КАК ДА НЕ ТЕ Е СТРАХ. Даже ставаш параноичен. Защото прилича на мускулна треска, защото прилича на схващане в следствие на простуда, защото прилича на обикновена по-тежка умора, на малко по-силно задъхване, на сума още болки, които и без друго си изпитваме. 

 Страхът винаги остава и е много натрапчив.

 Но точно защото ме е страх го правя!

 Не можеш да живееш в страх. 

 Побеснявам като се страхувам. По-неприятно ми иде от това да ти врат през ръката до сърцето джаджи. То чувството за чуждо тяло е подобен при страховете. 

 Та страх ме е. Затова се и боря със страха. 

 Опасно ли е физическо натоварване в горещо време за сърдечно болен. О, да! Опасно е! Въртя по 10-20-50-90-140 км. с Drag: Grande Canon-а си. 
  
 Хубава българска марка, макар и с доста чужди компоненти. 

 Всеки път когато превъзмогна страха, без да се замисля дори, съм по-свободен. 

 Да се страхувам, но без да се поддавам на страха е любимото ми хоби. 

 Както казват англичаните: "Рискът е солта на живота!" и макар сърдечно болните да не бива да прекалявеме със сол, не си заслужава да се живее без нея. 






Белене


 

Никопол




Йоглав



Дебово




Байкал





Среброструй



Деветашката пещера




Брестовец



Къртожабене




Ясен





Долни Дъбник



Любимото на френските парашутисти Коиловци. 

Началото и края на всички тези дестинации е Плевен. 

Препоръка: ако имате подобни здравословни проблеми - ходете на контролни прегледи. 

НЕ СЕ ПРОБВАЙТЕ, ИНАЧЕ, ДА ПРАВИТЕ ТОВА!