Снимката е отпреди десетина дни. 
 На Свети Влас съм. 
 Чувствам се чудесно. Макар това, което виждам и чувам ме изпълва с противоречия. Почти в целия курорт не може да се чуе български. 
 Отвсякъде звучи руски. 
 Не го говорят само руснаци. 
 Повечето са украинци. И с голямо "уважение" към своя домакин, не се мъчат да говорят неговия език, а говорят езика на "окупатора". 
 Ако човек се вгледа, заслуша се, бързо може да забележи, че компаниите много често са смесени. Украинци и руснаци на едно. 
 Трудно се различават и е възможно да сбъркаш, даже много е възможно, но това не променя общата преценка.
 Забавляват се заедно, живеят заедно и не им минава през главите да се мразят. 
 От омразата им печелят други. Не те. А става въпрос за практични хора.
 Шуреят ми и семейството му бяха отседнали в супертузарски комплекс, притежаван от...украинка. 
 Почти същото е положението в цял Свети Влас.

 Та, българите сме малцинство. И общо взето държим се и се чувстваме като гости на "гостите си" и пак да кажа:

 Те не са луди, не е луд този, който яде зелника. Даже ми се вдигнаха много в очите, точно заради тази липса на омраза, която се виждаше. 

 Мъдри и практични хора, няма да тръгнат да мрат заради чужди каузи!
 
 Съжалявам наивниците, които ще го направят!