Често когато човек не е в състояние да се погрижи за емоционалното си здраве си измисля свръх качества. Примерно: припознава се или най-малко открива някаква прилика между себе си и античен философ, а може да е между себе си и супергерой.

И двата случая са достатъчно абсурдни, ако стане ясно, че припознаващият се като античен философ дърводелец е страдащ от логорея графоман (говоря хипотетично, може да няма такъв, пък може и да има), а "супергероя" е 132 кг. предимно мазнина или поне прилича на е 132 кг. защото затлъстелите хора изглеждат по-тежки. Няма да споменавам гонещите се в късогледите очила, подскачащи насам-натам неврастенно зеници. Сприхавият характер на комплексиран футболен агиткар. Но всичко това, меко казано не би била гордост за нито една армия. 

Дори в украинската би изглеждал нелепо. 

В армията има физически нормативи.

Едва ли всяко от момчетата прибрано от улицата в някой джип и пратено на фронта може 12 набирания на висилка, 12 кофички, 6 коремни и да пробяга 1 км. за 3.40 м. (каквито бяха изискванията за "отличен" по физическа подготовка ФП за срочно служещите в армията), но все пак: от чистото благоприличие един ентусиазиран милитарист трябва да може да напомня, ако не супергероя, който си е сложил като аватар, то поне на някакво селско подобие на Рамбо, не и на Швейк. 

Вярно: има и интелектуалци в армията, които не излизат от щаба, но прекалено много кандидатите за "интелектуалци" във войната. Абе, щом е война: все на някой се налага да умира. 

И всеки разумен човек ще се сети, че повечето са тези, които трябва да бягат с пушката, от тези, които ще се навират в щаба и ще карат другите да умират. 

Та, на ентусиазираните милитаристи ще препоръчам първо: да отидат в дебелариум, после да започнат да тренират и когато заприличат малко на мъже, а не на опаковани карантии - тогава да започнат да мислят за война.