Човешко е да се приписват свръхестествени качества на недостижимите за очите неща, дори в случаи да се обожествяват, а в други - в тях да се крие божественото.

От деца, когато ни връхлетят кошмари и се събудим нощно време, инстинктивно се завиваме през глава, защото ни се струва, че така придобиваме свръхестествена сила и сме недосегаеми за чудовищата. 

За някои хора и идеали: анонимността е като одеалото, с което са завива през главата дете - свръхпротектор, нещо като маската на супергерой; да - това обяснява и маските на супергероите, а и обожествяването на медицинските маски. 

 Но сега ще ви говоря за един персонаж.
 Мъж с крушовидна фигура. 
 Отдавна физически негоден за военна служба ентусиазиран милитарист; човек, който трудно си придвижва задника, но пък е спортен фен и вживяването в рекорди е лечение на оправданите му комплекси относно формата му.

 Заради шкембето си не може да види без огледало атрибута на оскъдната си мъжественост и подавайки се на дълбоко вкоренения в човешката природа атавизъм- приписва свръхестествени качества на недостъпното за очите си. 

 Малките размери се превръщат в ОГРОМНИ. 
 Толкова огромни, че омаловажават видимото. В божественост, на чийто нрав е подчинен. Знае, че се лъже, но ВЯРВА (а той обича да си вярва там където е необходима не вяра, а разум), че чудото му го прави по-значим и мъжествен от останалите. 
 Но разбира се: вярата търси доказателства. 
 За това този изтънчен фАлософ (не казах фИлософ), обича да си го мери за да докаже колко му е голям. 

 Истината е, че комплексите му си личат, както си личи и бедния речник, слабата стилистика; закърнялата от гонка на нищожни цели душевност на жалък кариерист.

 Това е общо взето обобщаващ образ на агресивния евроатлантик, който се наложи над публичното прострарство в последните години. 

 Чийто речи поне в 22% са съставени в думите: "посредствени, ракши, копейки". 

 "Незаконно съществуващи, неграмотни да му дишат високо-интелигентната му смрад. Без право да мислят различно от него, т.е. изобщо да мислят. Без право на Бог (какво ти друго божество, освен онова неговото, което непрестанно им доказва колко е голямо. Екологично нечисти, с болни животни, задължени на фронта."

 Всъщност презрението му към "копейка" в смисъла на употребата й е показателна за евтината му душевност. Ако съвест може да бъде купена с пари, независимо от това колко са - човек си е евтин. 

 Къде обаче да ти помни Ремарк, когато еврото се явява доказателство, колко му е по-голям НЕВИДИМИЯ от онзи с копейките.