И представете си, че изведнъж...някъде отгоре, някой отгоре каже, че тези козички трябва да бъдат евтанизирани, понеже имало някъде си зараза от чума.


И представете си, че кажат, че ще й ги платят, а тя трябва да бъде благодарна...или поне да няма нищо против...или най-малко да не го изразява, ако има нещо против.

  И представете си, ако сърцето не й издържи и тя заплаче пред камерите. Представяте ли си го? Е, не е трудно, имахме подобен случай... И представете си, че се нахвърлят върху нея "умни" и полуумни. И тръгнат да говорят колко жесток бил селянина с животните си, понеже ги продавал.

  Може и това да не ви е трудно, че не минаха много месеци от тези коментари.

  Съжалявам само, че не блокирах най-близките от тези, които блокирах два пъти, пет пъти, десет пъти...

  Съжялавам само, че понякога съжалявам, че съм развалил приятелства, а не, че изобщо съм имал такива приятелства.

  Тази снимка показва обич, а такава обич има и по света, и у нас. Само, че като не я познаваме, поне повечето от нас не я познават в този и вид се влюбват в идеали, които не познават. И го правят просто за да скрият колко, колко са самотни. Защото с тези идеали приличат на "другите". Но, ако по нещо приличат е по това, че и онези "другите" толкова псевдо обичат всичките тези идеали...



***

Иначе: снимката е от Турция, не знам автора й. Доколкото ми е известно, става въпрос за 11 годишно момиче, което е излязло с козите, а една започнала да се яри. Тогава момичето се е сетило за ученическата си чанта и се върнало до вкъщи за нея.