По-тъжно не можеше да бъде! Все се надявам да излезе някоя гадна шега!

  Затвори кепенците една епоха. Около четвърт век открити врати пред авторите, които имахме достатъчна дързост и вяра в себе си или пък нямахме друго освен литературата и вдъхновението, че да оцелеем в този живот.

  Преди това можеше да чакаш с месеци за публикация. Да те разберат и да не те разберат. Да им хрумне нещо и в последния момент да не бъде публикувана творбата ти. В някое списание или вестник, които и без друго бяха без бъдеще.




Буквите беше енергия за живот. Можеше да запазиш в Буквите творбите си. Да бъдеш откровен. И неусетно да се развиваш. Не по критериите на дадена школа, не бутан насам-натам от критици и псевдоинтелектуалци.


Ще има и има и други литературни сайтове за самопубликуване, какъвто беше в началото Буквите. Вероятно всеки от тях е оказал роля в живота на някого.

Но Буквите беше Първия.
Той разкъса паяжината на литерутарното статукво и показа реалния творчески пейзаж в България.
След него тази мрежа започна отново да се възстановява. По съвсем друго ниво.


  Буквите беше СВОБОДАТА НА СЛОВОТО. Тази, за която поне аз мечтаех в Зората на демокрацията. Така я разбирах. Така още я разбирам.

  Лично за мен беше спасение. Минах през всички кръгове на социалния ад. Но всеки ден пишех. И това ми беше достатъчно за да не живея в мизерия, а само във вдъхновяваща бедност.

  По друг начин е имало същата стойност и за други автори.

  Не ми се иска да вярвам. Иван БОГДАНОВ ни напусна и с него затвори кепенците една епоха.

  В която имаше свобода на словото.


  Бог да го прости! Историята ще го помни!

  Сбогом!