Все се бях забавлявал, но тази вечер ми се "стовари" повече от ненадейно настроението, което още не ме напуска.
  Имах очаквания, дочул бях за какво иде реч.
  Но изглежда - въпрос на душевност, тъжен човек съм(обикновено) и си мислех, че тази житейска история ще е тъжна.
  Не. Не е. Напротив! Проникновена е, докосва най-сантименталните струни, но с "връхче на пръсти", като с вятър.

  Останалото е смях. През сълзи? О, не!

  Не и този път. Друг може да те просълзи, засягайки същите елементи, но не и създателите на тази пиеса.

  Те забавляват, предизвикват топли усещания; припомнят, карат те да се чувстваш леко неудобно, показвайки ти нагледно и твои слабости, а в следващия момент те карат да се залееш от смях.
  Над себе си, над живота, над всичко.

  Твоят приятел - това си ти.
  Жесток си с него, защото ти се иска да бъдеш жесток и със себе си. Надсмиваш му се, когато искаш да се надсмееш над себе си.
  Съревноваваш се непрестанно с него и откриваш качества, които не си знаел, че притежаваш.
  Понякога ти е истински досаден.
  Понякога ти се иска да го разкъсаш, но...си готов на всичко за него.

  Колоритни и очарователни, четири невероятни актьора, не просто ще ви разсмеят, а ще върнат вярата ви в живота.

  И в приятелството!

  На 3 април ще го гледам пак:

  ДЖОН И ДЖО по Агота Кристоф

  Режисьор – Цвети Пеняшки


  Участват: Димитър Живков, Тигран Торосян, Мария Рушанова и Иван-Александър Дойчев