Над 20 века трае Разпети петък!
Тълпата е събрана, тълпата не знае защо мрази, тълпата знае да мрази!
Тълпата е екзалтирана!
Тълпата си мисли, че наказва виновник!
Тълпата си мисли, но не и винаги вярва, че това е виновника!
Тълпата вярва, че така трябва и че инак не може!
Тълпата е в Йерусалим, но е и в Триполи, и на Майдана!
Тълпата, която го разпъва...Същата! В Негово име гори вещици и книгите на магьосници!
Тълпата, която го разпъна е на всеки площад!
Но ако в някои случаи излиза от глад или обида, ако гнева й е справедлив и онзи, срещу когото се бунтува определено не е Иисус, ако в тези случаи, много скоро някой яхва гнева й и използва яростта й за всичко друго, само не и онова, за което би пожелала...
То в други случаи си е възстановка на Разпети петък.
Без кръстове и Месия.
Без опрощение и възкресение.
Знам, че не съм прав.
Знам, че не съм онзи, който има право да съди, но отдавна във всяко публично събитие виждам Via Dolorosa и Голгота.
Трите кръста и като кацнал гарван на някой от тях ту чувам думите им и ги разбирам (макар да нямам B1 по иврит), ту виждам лица, много лица под кръстовете.
Удавени в емоцията си, изкривени усмивки, кървави очи, пяна и пръски слюнка. Някой е с насинено око, че се е бил в кръчмата, друг може да го е била и жена му, но тук са големи герои.
Единият разбойник е обсебен от духа на тълпата. Ругае Иисус. И понеже съм един много мъдър гарван, а съм и близо до него, разбирам: болките вече са престанали да плашат този клетник - ругаещия Иисус разбойник. Към смъртта е напълно безразличен, но се страхува.
Страхува се, че е изтъпанчен там на високо.
Не може да издържи усещането: колко по-нависоко е от другите.
В този момент той подозира, че Иисус е наистина Бог, но не ще да си го признае и да повярва, защото не иска да се отдели от пълчището.
Нищо, че и него са го разпънали.
Страхува се, че ще остане сам. Изведнъж ще се откъсне от хората, от човечеството, че ще бъде много по-неразбран, отколкото сега като осъден на смърт проклетник и разбойник.
И за да се увери, че е човек, че е като всички останали, става като тях.
Другият, другият е по-интересния.
Той не е сигурен, че Иисус е Бог, но си казва: "ако пък е, пък и да не е...Дори да не е Бог е застанал срещу цялото това пълчище, като мен."
И тогава, може би за да успокои болката: повярва.
Първият спасен!
Разбойник осъден на смърт!
За разлика от Иисус - най-вероятно справедливо.
Преди всички нас към небето е тръгнал един престъпник.
Защото е имал куража да застане срещу всички.
А това е куража да повярваш!
Това е куража да бъдеш спасен.
А сега помисли си!
Колко пъти си заставал сам независимо от това какво са ти казали по телевизора...
А после - можеш да отидеш в храма.