Прочел съм почти всичко от Артър Хейли: "Летище", "Хотел", "Банкери", "Детективи", "Допълнителна диагноза", "Опасно лекарство", "Живот по върховете", "Полет в опасност" (първият му роман, създаден първо като радиопиеса, а по-късно послужил като материал за култовата пародия "Има ли пилот в самолета") и може би любимия ми: "Свръхнапрежение" - главният герой е туз в енергетиката, брилянтен бизнесмен, плейбой, но и честен по детски мъж. 

 Като повечето герои на Хейли и той е схематичен, но обаятелен.
 Никога не съм се идентифицирал с него, но винаги ми е харесвал.


 Спомняте ли си как завършва книгата?

 ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕР! МОЖЕ ДА ПРЕСКОЧИТЕ СЛЕДВАЩИТЕ РЕДОВЕ, АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА БЪДЕТЕ РАЗТЪРСЕНИ ОТ ТАЗИ ПРЕКРАСНА КНИГА

 Ами една от десетките му сексуални партньорки, която той обичаше, страдаше от тежко заболяване. Жизнено необходимо беше за нея да зареди батерията, която я поддържаше жива, макар и на количка. 

 Дори при тежката си инвалидност беше обаятелна жена и можеше да прави секс, но радикален зелен активист извърши терористичен акт, вследствие на това електрическата система тотално се срина...И тя умря. 

ТАКА, ВЕЧЕ НЕ ГОВОРИМ ЗА КНИГАТА

Знаем много добре, че Артър Хейли добре е изучавал материята, за която пише. Всеки един от тези романи е писан за 7 години, от които две години са отделени само за да проучи конкретната професия, за която пише.

При него фактологични неточности няма. 

Не си спомням от какво беше болна хубавицата, как точно поддържаше живота си, но че е имало и има хора, които са живеели и живеят при подобни условия е факт. 

Всъщност, ясно е, че спешните случаи, които се нуждаят от ток са далеч, далеч повече. 
Да, има агрегати. Задължително е. 

Но при такъв глобален срив какъвто се случи вчера много хора са хванати неподготвени.


Днес се мълчи. 
Мълчи са колко са жертвите. 

И да премина на друго: колко е уязвим един човешки живот свързан в такава зависимост със системата: електрическата, политическата.

Самите замисляме ли се, колко е уязвим живота ни в такава силна симбиотична зависимост със системата, в която живеем?

И защо тази система желае да сме толкова обвързани с нея.
Всеки опит за самостоятелно съществуване и самостоятелно съграждане на сигурност е "копейкаджийство", "дезертьорство", "путинизъм"

И след събитие като това, ни в клин, ни в ръкав следват коментари от рода: "То пък в Русия 85% от хората са с външни тоалетни!" и вече и най-глупавия би трябвало да разбере, къде някои хора ги стяга чепика.