Изслушайте интервюто и го изгледайте. 

 Този симпатичен човек е живял достатъчно, личи си и пълноценно. Можеше да си стои в креслото и да гледа телевизия, да се среща с приятели и да коментират събитията; дори да пише в блога си или социални мрежи. 
  Би се справил по-добре от повечето, които го практикуват. Най-вече: заслужил го е. 
  Но прави нещо повече. Застава срещу системата. 
  Сам. 
  И изглежда величествен в това единоборство. 
 
 Погледнете библиотеката му. Обзалагам се, че не е единствената му.

 Езикът му е богат; речта му се различава драстично и от събеседници, и от водещи във всичките ни национални медии; да не говорим за разни фашизирани черноработници в европропагандата.

 Въпреки дръзкия си, бунтовен акт, той е благ. Благородство се излива и от усмивката му, и шеговития тон, когато говори за сериозни неща. 

 Той е достатъчно силен, че да се усмихва дори над себе си.

 Той не е подпиран от хиляди на митинг, с които да крещи колко красив и интелинентен е, а гордо застава сам.

 С пренебрежение говори и за съда, и е с ясни не само политически, но и философски убеждения. 

 Такива хора ми връщат надеждата!