Излизам от „врътката“ (предпремиерното представление) на „Танцът Делхи“.

На премиерата няма да успея да присъствам, защото няма места.Трябва да кажа на всички късметлии, които ще го гледат утре, че до този момент са нямали такова изживяване.

Нека не звучи пренебрежително към всички други невероятни пиеси, които съм имал щастието да гледам (всяка си е с нещо първата и преди всички останали), но това, от което излизам сега е най-дълбокото и многопластово произведение, което съм видял на сцена.

Не дори „видял“, а чул, но не със слуха си, а с цялото си същество. Както трябва да се „слуша“ и „Танцът Делхи“, според една от героините.



Усещането от самото начало е, че влизаш в холозала: и от този момент се прехвърляш между паралелни светове; в които се развива една и съща история, но по противоречиви начини, което всъщност…е логично.


Така както се случва в живота: в най-болезнените мигове, но и в най-голямото вдъхновение; когато си на прага и съпреживяваш цял свят.

Нищо няма да кажа, ако кажа това, което не мога да не кажа, а всъщност, че пиесата засяга сложни етични проблеми, че ги разбива на парчета; миксира в емоционалните бури на няколко сблъскващи се и приливащи един в друг живота.

Болката, трагедията и смехът, който предизвиква на моменти трогателната наивност на героите нахлуват в гърдите, в съзнанието, карат зрителя да преосмисли всички свои преживявания.

Познавам много добре актьорите, някои от тях съм гледал в над десет роли, но няма и един, в който да съм гледал само в една.

Сигурно е нормално…
Да, нормално е, да кажеш за един актьор, че е различен в различна роля. Но някои, а между тях и приятели ми се сториха, че са преминали през ПЪЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ. Не просто игра, а някакво прераждане в някоя от паралелните вселени, в които се развиваха някои от разклоненията на тази разтърсваща история.




 

АПЛОДИСМЕНТИ ЗА

Надя Дердерян, Йоана Кирчева, Камелия Хатиб, Екатерина Стоянова, Нина Горановски, Михаил Лудин и за режисьора Любослав Неделчев.

Е, след такъв ДЕБЮТ ще ми се да живея повече, дори и само заради идеята да видя какво бъдеще има!


На снимката съм с Екатерина Стоянова, която успях да си направя вчера. Кате, нали знаеш колко те обичам! Прекрасна беше! Всички бяхте прекрасни!


Хайде да публикувам това и да си тръгвам към къщи…