Под прожектора ще е второто издание на "Кланица за чародеи", което съм морално задължен да посветя на издателя на първото.

 

  Това е Иван Богданов. Създателят на "Буквите".

  2014 година е. Имаше работа в Плевен, придружавах го. Говорихме си за туй-онуй.
  За живот. За литература. За България.

  Тогава му разказах сюжетът, който смятам да разработя, стига да намеря необходимото душевно равновесие.

  Иде реч за Хапла.
  Тя се наричаше така, а истинското й има така и не научих. Руса красавица. Неотразима.
  И останала такава, въпреки...постоянното й пребиваване в психодиспансерите.

  Страдаше от някаква психопатия, която я правеше само по-чаровна.
  Твърдеше, че баща й е гангстер. Не, че си вярваше и сама, но в обкръжението й - всичко е истина.

  Това болно момиче направи за мен много повече, отколкото всичките специалисти. Успя да ме разплаче...Как ли? Може и да разкажа, ако някой го интересува, но сега исках да кажа, че след като се разплаках, започнах да идвам на себе си.

  Загубил съм й следите десетилетия преди написването на книгата. Няма шансове да е разбрала, че е и литературен герой.

  В реалността й няма психично болни. Има чародеи.
  Опитах се да пресъздам този свят. Нейната, а не нашата гледна точка. И докато разказвах на Иван Богданов сюжетът на това ърбън фентъзи, вдъхновено от реални мои спомени, той рече:

  -Напиши го! Ще го издам.

  Не: "ще го прочета и ще видим, а категорично: ще го издам." Така се работи леко.

  За жалост Иван Богданов рано напусна светът, в който беше толкова, толкова полезен.
  Реших, че е време, в негова чест, отново да издам: "Кланица за чародеи".
  Представете си, ако това, което виждат психично болните е истината, а не това, което виждаме ние.
  Не говоря за всички психично болни, а само за чародеите.
  Тези, които виждат реалността приказна.


  Вторник. 14 април. 19:30 часа. Плевен. Бар "Бордо" Заповядайте.