Андре Мороа е псевдоним, истинското име на френския класик е Емил Соломон Вилхелм Херцог.

Няма да говоря за "Климати" - любима моя книга, защото постингът не ми е за френски класици, а за агитация, чрез американско изкуство.

Кво пък търси тук този французин?

"Хотел Танатос Палас" е може би най-разтърсващия разказ, който съм чел.
Декорът е Голямата депресия - времето, което подсъзнанието ни мигновено илюстрира със застанал на перваза на прозореца си разорен предпреемач, който само секунди по-късно ще бъде погълнат от бездната. 

Понеже въображението ми е буйно, винаги си представям детайли на тази картина: 
 - разтворения вестник на масата
 - недопитото кафе, капката върху стъкления плот
 - телефонната слушалка, тя не е затворена. Остава ми загадката какво е казал на съпругата си. Уверен съм иначе, че е говорил с нея. Уверен съм, че тя го очаква. 

 Изглежда стотици са избрали тази смърт, за да е толкова популярна и свързана с историческия момент. После е имало много кризи, но никоя си няма подобна емблема:
скачащият от висок етаж делови мъж. 

 Сигурно е имало и погълнали отрова, доста повече - застреляли се с личния си револвер в слепоочието, обесили са се с колан в тоалетната, която не е била външна, но не е била и златна, но..."високите етажи" са имали и символично значение, само успял мъж е можел да си наеме високо офис и неговото положение да е гаранция за мигновената му смърт.

 В разказа си "Хотел Танатос Палас" Андре Мороа описва такава криза и луксозен хотел, в който се гарантира уважавания клиент да получи най-приятното умиране. 

 Харизматични дами се сближават с него, изкушават го, карат го да се влюби и да пожелае да живее...

 Защото самоубийството е грях, а клиентът вече е бил уверен, че ще бъде освободен от вината, че ще извърши такъв. 

 В моментът на върховен екстаз...ами тогава вдишва газът, който го убива. 

 По-рано си е платил за това.

 Много преди да стане един от любимите ми разкази ми е била любима песента вдъхновена от него...
 
 Това е любима песен на много, много хора по света.
 Това е "Хотел Калифорния"

 Понеже оригиналът на "Игълс" е познат на всички ще избера някакъв кавър. 

 И защо казах, че постът ми е агитация?
 Ами защото е агитация. 
 Не, не заради Голямата депресия. 
 За нея ще агитирам с американско изкуство, най-вероятно - утре. 
 За Голямата депресия няма как да се говори без Стайнбек. 

 Но тук имам предвид друго. 
 В "Хотел Танатос Палас" иде реч за криза, но иде реч и за любов, даже за Голяма любов. Но това, което е най-важно е избора. 

 Иде реч за избор. 
 Доверяваш се на обещание.
 Знаеш, че ще бъде изпълнено.
 И е изпълнено. 

 Не знаеш обаче какво означава.
 Героят е късметлия, че не разбира това и по-късно.

 За жалост, много българи нямаха късмета му с еврото. 
 Разбраха какво означава...твърде късно. 

 И ако това може да се преживее има неща, които не могат.
 А войната няма да е "Хотел "Калифорния"