Ами едни тарикатчета изгубиха голяма част от баницата.
 Когато останаха пред своят къшей, забелязаха, че са твърде много да ги засити.
 Подобно на меркантилна фамилия, още преди да са пуснали докрай в трапа трупа на богатия сродник, веднага взеха да се гледат на кръв, да се храчат в гръб, да се офлянкват, загубили обичайната си самоувереност.

 В трудните моменти е истината, не в леките.
 Докато имаха в преизлишък се мазнеха един на друг, сега нещата се промениха.

 Показаха приоритетите си, които не са България. 
 Голяма заинтересованост от една чужда война и що ли? Ами защото във войната едни умират, а други се напечелват.

 Архитипът за зомбитата, живите мъртъвци, немъртвите и т.н. иде директно от сънищата на фамилии напечелили се от войната. Мъртъвците, разбира се, не спират да ги преследват и ще ги преследват стотици поколения. 

 Но ако преследват някого живите мъртъвци това са вампири и канибали. Същите, които пръскаха със слюнка, че им текна като видяха апетитната мръвка; още смърт, още трансфери на оръжия, на пари. 

 Сега малко им пресъхна...

 Можеха да погледнат философски. Все пак имат доста мазнини по паласките и дирниците. 
 Малко лечебен глад нямаше да им навреди и ако се държаха достойно, можеха да върнат малко народно доверие. 
 Само, че лакомията прави животните още по-големи животни.