Текстът е на Волен Николаев,
музиката и аранжимента са на Петър Гюзелев,
а песента е "Стълбата"

 

Безкрайна стълба от съдби и хора

по нея всеки тича без умора,

(тича, тича)

затичваш се и ти по стъпалата,

за да се включиш бързо във играта.

(тичай, тичай)

Височина започваш да набираш ти,

отваряш до сега заключени врати.

Догонваш спъваш с този с крак,

отместваш онзи с лакти и със такт.

Мениш приятелите като дрехи

с етажи мериш своите успехи

(Браво)

Все още тичаш като луд нагоре

забравил време и умора.

Височина започваш да набираш ти,

отвари до сега заключени врати.

Догонваш спъваш с този с крак,

отместваш онзи с лакти и със такт.

Дълъг път…

Раменете ти тежат…

Дълъг път…

Спомените ти тежат…

Нека спомените спят,

аз вървя по този път напред, напред, напред…

И още тичаш като луд нагоре,

забравил време и умора,

да бъдеш пръв, че пак си втори ти…

(ха-ха-ууууу)

Дълъг път!

Раменете ти тежат!

Дълъг път!

Спомените ти тежат!

Нека спомените спят,

аз вървя по този път напред, напред, напред…



 

Зловеща. Жестока. Едно изпълнено със страст откровение. Макар да беше вече излязла на бял свят (това е последната песен от А страна на албума "Конникът"), когато "Щурците" я изпълниха като предложение в "Мелодия на годината", това предизвика фурор.

"Стълбата" си е откровен хеви метъл и дори вместо на клавир Владимир Тотев е с втора китара. Бунтарското сценично поведение, "буйството на сцената"; презрението, насмешката, назидателния тон, огорчението бяха тъй добре изпълнени, че изразиха натрупаното гневно чувство по най-добрия начин: хеви метъла. 

Дето тогава бил забранен :-)
Само, че не бил. Дори остави шедьоври като този. 

Жалко, че посланието, макар и разбрано, не постигна повече от това да нарисува един социален профил. 

Профилът на кариериста. 
Нещастникът, за който целия живот е едно тичане по стъпалата нагоре. 
Състезание, което се е превърнало в обсесия и в което са пропилени всички други ценности: "в етажи мериш своите успехи".

 

Сега, когато "УСПЕХЪТ" се измерва единствено в етажи, поне в публичното пространство и полека-лека и в публичната мисъл, като че ли е този текст е по-ценен от всякога.