Преди малко получих бан в някаква Star Wars фен група, а написаното от мен беше изтрито.

Не бях обърнал изобщо внимание, че пиша във фен група. Иначе не бих го направил. Фен групите са най-неподходящото място, където човек може да изрази свободно мнението си.
  Феновете са ревниви, болезнено влюбени в идола си или пантеона от идоли и ако не си добре запознат с ритуалното им поведение то те приемат твоето като кощунствено оскърбление.
  В случая отговорих на простичко запитване на мой виртуален приятел, 100% политически опонент и колега-писател от бургаския клуб на фантастите.
  Човекът беше задал въпрос, който много ме вълнуваше, защото току-що бях излязъл от прожекцията на "Мандалореца и Грогу" - толкова зареден с емоции, че ми се искаше да напиша нещо, а не можех.
Не помня така да съм се чувствал в киносалон от дете. От времето, когато гледах първия създаден филм от франчайза "Star Wars" "Нова надежда". Сега отново се почувствах дете. А от мини-сериалите на "Мандалореца" бях леко разочарован.
  Резервите ми идваха от уока, който в случая се изразяваше само в жените-мъжкарани. Повеляващи, биещи се като мъже и пердашещи на ред мъжете. Ако това не беше част от политическа линия, политическа мода (woke) не би ме раздразнило, не бих му обърнал внимание, а в някои случаи - сигурно би ми харесало. Но ми идат потискащи директивите в изкуството. Някак задушаващо е и резултатите през последните години са видими.
  Квотите с герои: задължителни ЛГТБ-та, цветнокожи актьори (които иначе са далеч по-готини, а като физика несравнимо превъзхождащи ни), но не и винаги е мотивирано, а понякога абсурдно участието им.
  В този ред и жените-мъжкарани: не ги наричам: жени-бойци, защото в китайските кунг фу филми са разкошни и появата им е мотивирана със сюжет, а не политическо послание.
  Woke е течение и извън киното и не казвам, че изкуството трябва да бъде изолирано от политиката. Не може да бъде изолирано, а и не бива, но когато всичко, което се създаде следва еднотипни линии, задължителни елементи, онова което по презумпция трябва да е уникално - изкуството, по-скоро напомня стадо: овчо стадо.
  Всяка пропаганда ми иде мъчителна. Независимо каква е. Та, уок-а ми беше развалил вкуса от минисериалите "Мандалореца".
  В "Мандалореца и Грогу" няма уок и това е много свежа глътка въздух. Действието е и по-пречистено, по-стремително, отколкото минисериалите, като е запазил, че и увеличил очарованията им.
  Препратките към филмите от оригиналната идея на "Star Wars" (гладиаторската битка с подобна в "Клонираните атакуват", канонерките сред ледените полета с тези от "Империята отвръща на удара", леговището на хатяните и звяра в подземието със "Завръщането на джедаите" и още много, действат като магически ключ, който събужда позабравени усещания; спомени от най-приятни кино-преживявания.
  "Мандалорецът и Грогу" са авантюристи, не бунтовници. Тяхното приключение е по-индивидуално, ситуационно; не е част от голяма стратегия и не са представители на обединяваща идея и с това са по-близки до "Индиана Джоунс" (примерно), отколкото до основния "Star Wars", но въпреки това, филмът върна нявгашната сила на "Star Wars".
  Това е първото ми впечатление. Написах в общи линии същото в отговор на въпроса. Бях блокиран, изглежда заради споменаването на уока и това, че беше единственото, което не ми хареса в сериалите "Мандалореца".
  Заклевам се, повече в български фен групи да не пиша, а в англоезичните да се държа като овца, което не е особено трудно, а калява духа. И не иде реч само за фен групи на "Star Wars", а изобщо - за всякакви фен групи.
И пак горещо да препоръчам "Мандалореца и Грогу".