Винаги децата ще се радват на приказки, винаги ще си играят, винаги ще обичат кукления театър, "Червената шапчица", "Грозното патенце", "Бременските музиканти" ще се четат, ще се играят, ще се поставят винаги. 

Детето няма да се промени толкова, че да престане да ги харесва, да започне да ги отхвърля. 
 

Стигне ли се дотам, то значи е настъпила пълна дехуманизация. 
 

Разбира се, пред тези заглавия има други в Африка, и други в Азия, но архетипите в основата си са едни: магията, митологичното чудовище, доброто-злото, хитростта-наивността, справедливостта и смелостта и всички туй на границата на играта е залегнало във всяка култура и най-високо е оценено от най-малките.
 

 

 

 

 

Сега, когато тече Международния куклен фестивал "Шарено петле" в Плевен, а аз буквално играя с децата и техните майки (които са ми също деца и им гледам като на деца), когато съм част от общата еуфория не мисля, а дишам тези мисли, те ме изпълват, движат и ми дават вярата и надеждата.


 

                    

                    Тук съм до прекрасната актриса Мария Рушанова,   
         която големите могат да гледат в "Бай Ганьо" и "Пукнатини",
а децата в десетки пиеси, снимката е днес, бях дежурен, а тя водеща

 

Най-малките винаги ще мечтаят!

 

Но след някоя друга година, когато вече тръгнат на училище и им трябват други мечти, тогава е много важен светът, в който живеят.

 

Не родителите! Не само те!

 

Родителите не могат да бъдат цербери и дракони, нацистки офицери и учителя от "The Wall"

 

Всъщност "могат", че има и такива, но това значи детето им да расте изолирано от реалността, нещастно, самотно и четейки постингите на разни блогъри, допускам, че техните родители са били точно такива инквизитори.

 

Наред с това бижу "Шарено петле", което ежегодно се провежда в Плевен, в Плевен се правят и разни други неща, като въвеждане на глоба от 10 000 евро, за малолетно дете, пипнато в дискотека. 

 

Е, в дискотеките се правят много глупости, опасни са и е рисковано едно дете в крехка възраст да е на такова място, но подобен закон си е по-зле от инквизитор-родител. 

 

Защо? Защото има едни богати и популярни деца, за които подобна глоба не е свършек на света. Техните могат да им опънат ушите, може и да ги похвалят.

 

Като гледам с какви колела застрашават живота на хората, карайки по стълбите на някои институции, включително и в театъра (5-10 000 и нагоре евро, разбирам от колела), значи тезата ми е потвърдена. 

 

Лошото е, че и децата от по-нормалните семейства, няма да се съгласят да оставят "дамата на сърцето си", в компанията на някой пустиняк, само защото той показва по-голяма смелост, а смелостта му се дължи, че тези пари не са чак толкова много за семейството му. А и без дама на сърцето, понякога да покажеш, че имаш смелост и се бунтуваш срещу една ненормална забрана е достойно. 

 

Какво ще се случи със семейството на подобно хипотетично дете. 

 

Ще бъде глобено. Няма пари. Ще му бъде ипотекиран дома. Ако няма...Това е доказателство, че детето няма условия за живот. Нищо, че майка му вади достатъчно да покрива квартира, че и да помага на болни родители. Ако има дом: може и да го загуби, защото бюджета им е бил достатъчно да живеят незле, но не и да посрещнат този финансов удар. И в двата случая детето ще бъде отнето, може би осиновено от такъв като Калушев или Самотния джендър от blog.bg Мимо. Няма да е по-добър, но толкова може да се грижи държавата.

 

Ако детето се окаже по-размишляващо, набързо пораснало и не позволи емоцията да го води, утре ще се хване работа, може и да не завърши, но дори и да завърши и да се бори с живота по-успешно от всеки един от идиотите, които са имали парите на родителите си и са били по-спокойни, този млад човек ще е самотен, защото вече ще е друго качество.

 

Разберете ме правилно, не съдя по-богатите, сам бих платил, ама най-доброто за своето дете, ако сега имах дете, а не пораснал мъж, който отдавна ми е упора. 

 

Защото описвайки хипотетични частни случаи, всъщност правя една илюстрация на реалността изобщо. 

 

Младите растат с мисълта, че любовта е комерсия, че щастието е в социалното издигане, че животът е за да управляваш материални облаги, че има различни категории хора. 

 

И тук не говоря за сложна социална среда и несправедливости, говоря за мечти. 

 

Има ли модел за мечти?

 

Има. Не един, а десетки. Моделите са различни, но мечтата към която вдъхновяват е една: социалните етажи и успехите, модерния външен вид и влиянието, което имаш над масата.

 

И ние имахме модел за мечти.

 

Беше различен. 

 

Вдъхнови много повече отколкото всички риалити и медийни звезди, всички фриволни сценични поведения, всички супергерой в политиката (анонимни или не) , заедно, за сто свои живота могат да вдъхновят.

 

Не станахме всички космонавти, както мечтаехме.

 

Но поне помечтахме.

 

На днешна дата е роден Георги Иванов. 

 

Честит празник на Първия български космонавт.