Днес маскирани въоръжени с колове са нападнали мирно придвижваща се група отбелязваща Денят на победата. Нанесли са няколко удара, измежду които и тежки, защото има пострадал с комоцио, после са побегнали. 

Националните ни медии пряко волята си, трябваше да отразят броженията в Габрово. В момента правят всичко възможно да ги захаросат, а нападнатите на празника млади хора, изобщо не са обект на внимание. 

Ако насилието продължи да ескалира, скоро ще се повтори ужасяващата история с Профсъюзния дом в Одеса. 

Но все пак днешният ден е един от най-големите празници на Човечеството. 
Честито! 

  Тя е някъде там, обърнала се е срещу прозореца и никой няма да види сълзите й.

 

 

На другото легло гасне баща й, късно е да му се помогне. Споменал е в унес, че отново иска да опита череши.

В непочистения прозорец, тя вижда нещо; някаква игра на светлината е, но като в остарял кадър вижда как тича с подскоци, а този мъж е млад и е до нея.

Тя се спира пред сергията и той и купува череши. Както са: във фунията от вестник. "Рисковано за здравето", но истински череши.

Тя не може да му купи. Ако беше миналата година - щеше.

Тя не е безработна. Има по-малко печелещи и от нея. Тя е образована. Работи в библиотека. И не може да купи череши на онзи мъж, който вижда в спомените си да й купува.

  Просто са много скъпи.

  Знаеш ли коя е тази жена? Жената, на която преди няколко месеца й прати тази емотиконка! Ухилената, когато тя само изрази тревога, че след приемането на еврото всичко ще поскъпне!

  "Как пък не!" - помисли си, - "Ква е проста тази копейка!"

  Слънцето залязва. Прозореца се обагря в оранжево, прилича на пламъци и на ухилената ти емотиконка.

  Сълзите й са изчезнали. Изразът й е хладен.

  Тя те мрази и има защо!

  Те гледат стената. Обърнати са с гръб един към друг. Не са спали. Не, не са правили цяла нощ любов. Правиха, но после всеки от тях се опита да заспи. Никой от тях не успя.

  Този път няма да успеят да си платят наема.
  Последният месец по-малко ядоха.
Не си купуваха дрехи дори от втора употреба.
  Миналата година се чувстваха почти състоятелни.
  Все пак и двамата работят. Не е нещо кой знае какво, но той кара трамвай, тя е в сладкарски цех, но и учи.
  Той е на 24, тя на 20.
  Обичат се, но скоро ще се разделят.
  Майка й я вика в Италия.
  Той на село има къща.

Знаеш ли кои са?
  Тези, които нарече "тъпи и мързеливи" и им прати ухилената емотиконка, защото тя беше пътувала и знаеше какво се случва когато се приеме еврото.
  Те не те мразят. Достатъчно мерзавци са срещнали и ще срещнат в живота, че да носят дълго омразата си към тях.
  И двамата са щастливи, че все пак са се срещнали, нищо че ще се наложи да изживеят това нещастие - да се разделят.
  До сутринта ще се любят още веднъж.
  С онази страст, която никога няма да изпиташ!

  Тя не плаче, тя се готви да убие, но няма да го направи; защото не е убиец, даже не е престъпник.
  Води детето си...към баща му, който наистина ще спечели делото за попечителство.
  Тя все пак е сервитьорка, той е обслужващ персонал в МС.

  Детето не иска при баща си. Не, не е било малтретирано.
  Просто не знае, че го има, докато е при този човек, който също често забравя, че има дете до себе си.
  Иска при майка си, но много скоро ще забрави лицето й.
  В тази нощ, тя без сълзи и без болки ще си отиде.
  Не знае за онова нещо, което дълго е свивало сърцето й, но сега ще бъде по-силно от преди.

  Знаеш ли коя е тази жена? На която й прати ухилената емотиконка, когато честно си каза, че се е подписала в петицията.

 The Trooper 

You"ll take my life, but I"ll take yours too

You"ll fire your musket, but I"ll run you through
So when you"re waiting for the next attack
You"d better stand, there"s no turning back

The bugle sounds, the charge begins
But on this battlefield, no one wins
The smell of acrid smoke and horses" breath
As I plunge on into certain death, oh, oh

The horse, he sweats with fear, we break to run
The mighty roar of the Russian guns
And as we race towards the human wall
The screams of pain as my comrades fall

We hurdle bodies that lay on the ground
And the Russians fire another round
We get so near, yet so far away
We were meant to fight another day, oh, oh

We get so close, near enough to fight
When a Russian gets me in his sights
He pulls the trigger and I feel the blow
A burst of rounds take my horse below

And as I lay there gazing at the sky
My body"s numb and my throat is dry
And as I lay forgotten and alone
Without a tear, I draw my parting groan, oh, oh


Действието на баталния разказ се развива в Крим по-специално Балаклава, по време Кримската война (1853-1856), тогава Короната е била съюзник с Високата порта, доста англичани са умрели за турците. В крайна сметка Руската империя губи войната, но много скоро е следващата, която знаем как завършва.

От бойния екстаз на една от любимите ми песни се създава погрешно впечатление, че англичаните са помлели руснаците. Всъщност, това е един от най-големите фалове във военната история. Командирът на трюперите уж е дал команда, която не била разбрана добре. Конкретната бригада е била сбирщина от авантюристи и както се доказва често: аутсайдерите се оказват най-смелите мъже. 

Последвало е нещо, което накарало един френски генерал, гледащ атаката от хълма да възкликне:

"Това е великолепно, но не е война, това е лудост!"

Руснаците били доста озадачени, даже отначало помислили, че англичаните са пияни. Били са зад редути с оръдия, а английските кавалеристи е трябвало да преминат през открито за обстрел поле. 

Официално битката е реми, но руснаците постигат объркване у противника. 

Жертвите при англичаните са ужасни. Това е и най-пословичния случай, в който се размиват границите между глупост и героизъм. 

Командирът на бригадата без малко да бъде линчуван от собствените си подчинени. Като опитвал да се обяснява, че не е имал предвид това, което последвало чул от войниците си думите:

"Опитайте да го направите отново, господарю!"

Дали е глупост или героизъм, тази касапница вдъхновява едно от най-славните парчета на любимата ми група.

Както знаем, тази година ще гостуват в България и без The Trooper няма да мине.

Чудя се, дали заради тази песен не е редно кака Лора да ги пита: "Чий е Крим?" - толкова пъти споменават Русия и руснаците и нито веднъж Украйна и украинците. 
 

 Честно сън няма да ме хване тази нощ, че в Русия забранили вноса на западни компютри. Като се замисля...
 Моят проблем не е, че в Русия забранили западните компютри, а че в България забраняват руско гориво. 
 При нас на това му казват санкции.
 И било полезно, че ги налагаме. 
 Дори и ако се наложи да питаме къде е тоалетната на гладните ("Къде серат гладните"),
трябва да сме твърде убедени, че санкциите са хубаво нещо.
 Има обаче един проблем, че както налагаме санкции, така и могат да ни наложат.

 "Честито"-то го казах за друго. 

 Правителството на Румъния падна след вот на недоверие в парламента, подкрепен от 281 депутати при необходимите 233 гласа.

 Имам усещане за дежа ву. 
 Румъния както и България доскоро се управляваше от тяхните "красиви и интелигентни". 
 
 

 

Миналата година отбелязах 1 май преминавайки с "Drag Grande Canyon" (15 кг.) 175 километра. От Плевен, през Горна Метрополия, Искър, Кнежа, Селановци, Оряхово, Остров, Крушовене, Ореховица, Тръстеник, Долна Метрополия, Плевен.
 

 

Тази година нямаше как да повторя забавлението, но реших по друг начин да отбележа този празник на човешкия дух.
 

 

 







   




  Доколкото успях да преброя сутринта, докато сменях превръзката - имам 14 шева. Бил съм под пълна упойка, когато са ме шили, че ми правиха операция на сухожилието, което отрязах в деня на изборите, в една мантинела. 14 май ще ми махат шевовете, но реших да запомня тазгодишния Първи май, завръщайки се във фитнеса. 

   

  Все още обичам този знак с ръка, макар развалиха новите сериали на франчайза с уок. 

    Любителите на фантастиката и феновете на "Стар Трек" знаем какво означава - вулкански поздрав, който най-често свързваме с пожеланието:

    Live Long and Prosper


Това е поздрава ми към всички празнуващи днес.