Вижте, аз не се разбирам.
Имам интелигентен вид и знам, че казвам мъдри неща, но съм глупава. 
Той ме разбира по-добре от самата мен и ми помага и аз да се разбера.
Някога беше щастлив с мен, отделяше ми цялото си време, не мислеше за нищо друго, не мислеше за друга дори когато имаше любовница.
Изливаше цялата си страст в мен, пълнеше ме със себе си. Забравяше, че го има и има нещо каквото и да било извън мен...

Целият разказ

Имаш невероятното усещане, да изграждаш думите, в невероятни идеи и литературни образи.Книгата, ката метафора за Вечната Жена. Като Спътница в трудности и щастие.Като духовен извор, на вдъхновение и любов към ближния и към света.
Благодаря, за хубавия и мъдър разказ! Поздрави на Неслънчице!

Hачалото напомня за едно изказване на Мариана Попова: "Бившите ми гаджета не разбираха колко съм умна".
Доста се смях тогава.

:-) Всяка страница с ново лице, а с една - единствена душа, всеобхватната. Обгръщаща всичко.

Жената има много прилики с книгата:-) Една от тях е, разбира се, тази, че много, много зависи от читателя:-)

Много реалистично и въздействащо. Истинския живот, това е.

Благодаря ти.

Tака си е.

Прекрасен разказ! Хубаво е, че пак реши да публикуваш тук.

Невероятно силно! Тепърва ще чета. Много се радвам и за новата ти книга - Успех!

На вчерашната среща много ми липсвахте с Или и Бобо! Сърдечни поздрави от всички ни и до скорошни срещи все по хубави поводи! Да ни съберете пак!:)