Всичките, които анонимно ругаят "копейките" днес, преди 89 анонимно пишеха доноси срещу "враговете на социализма".

 Откакто Ангелина Пискова ми каза веднъж, кой се крие под никнейма Alexalex, изпадна ли в лошо настроение, само пиша името Александър Джуганов в Гугъла, разглеждам снимките и се треса от смях, като гледам как изглежда самоуверения плейбой, професор, arbitre elegante, малкото елинско боженство кацнало на планетата ни, за да разправя как жените примирали по него, колко смотани били всички остро разкритикувани от него: "амбъри разни", поети, цефули...аха - и някои радиожурналистки. 

 Няма смисъл да пиша романи за тази пародия. Достатъчно ми да я гледам. Толкова е уникална на фона на това, което демонстрира анонимно. 

 Мисълта ми е, че анонимно всеки може да го вади много, много голям. 
 Абсурдно е, когато анонимно се правиш на куражлия. 
 Който има кураж не го демонстрира само плямпайки, а и заставайки зад думите си. И още нещо, щом една тайна я знаят двама, тайната вече не съществува. Никой не може да остане вечно анонимен. 
 Все някой ден и най-големия анонимен смелчага се научава кой е. 

 И може, а и най-често изпада в смешно положение. 

 

 

"Често сексуалните експерименти и социалните екскременти водят до такива печални резултати." - помисли си една гнида взирайки се в огледалото и си нахлузи маската на Батман. 

Накратко: 20 ГОДИНИ НАТО

 ПРЕМИЕРА ЗА ВЪЗРАСТНИ



ПРЕМИЕРА ЗА ДЕЦА



РЕПЕРТОАР





















ГОСТУВАЩИ




И още много представления за най-малките!

Изглежда санкциите действат благотворно за...Русия. Нов руски суперджет, този път - до последна гайка произведен в Русия.

Със самочувствието, което известна част от българската публична реалност, демонстрира инфантилното си чувство за хумор и превъзходство, в евроатлантическата ни родина, би трябвало да произвеждаме субсветлинни звездолети.

И ако санкциите действат благотворно за Русия, на мен ми действа благотворно отвращението от гей-уока в американските научно-фантастични сериали. Вместо да си губя времето с тях, гледам нещо наистина полезно като този 38 минутен клип. 

 
По случай Световния ден на театъра 50% отстъпка на следните представления:

"4+1" на 29.03 от 19 часа, зара "Пан Бурянин"
"Един мъж и една жена" на 1.04. от 19 часа, зала "Пан Бурянин"

 
Толкова невинно чисто. 
Толкова естествено. Неподправено. С цялата си детска същност, Кирчо изразява несъгласието си със световните несправедливости.

Различно беше преди месеци, когато бащи, съпрузи, пораснали синове - всички отговорни към някого, натрупали стаж като миньори, някои хвърлили здравето си, повечето с ипотеки бяха силно притеснени, че заради евродирективи щяха да изгубят работните си места и да останат на улицата. 

Е, на тях Тагарев "благородно" им обяви, че ги чака във войската и който му се работило имал място в евроатлантическите редове, па дори и като пушечно месо, но най-малко - да убива.

Уродливите форми на живот и мерзавците, които се гавриха с болката им, убеждаваха обществото, че така трябвало и се надсмиваха над всички, които застанаха на страната на тези разтревожени обикновени български граждани, дали видяха такава покруса, такава болка, такъв гняв от страна на миньорите? 

Протестите им бяха "смешен плач", поне според МЕРЗАВЦИТЕ. И пак мога да изброя имената им, по-точно никнеймите на тези жалки анонимници, но що ли...Знаем си ги!

Различно беше по същото време, когато зърнопроизводителите излязоха на протест. Също бащи, също съпрузи, пораснали синове - повечето отговорни към някого, повечето не чак толкова богати и толкова печеливши, колкото ги изкарваха. Без съмнение, всички - спазващи еврорестрикциите, защото не може без да се спазят. Не можеха да купуват неодобрени посеви, да използват неразрешени препарати, да работят по начин, който не отговаря на евростандартите, да сеят там - където не разрешават екологичните схеми...или където просто някой е решил да забие перки. Това многократно оскъпи продукцията им и когато НЕСПАЗВАЩИТЕ тези рестрикции украинци, които са извън европейския съюз, започнаха да внасят зърно, имаше протести. 

Същите мерзавци, които малко по-късно се присмиваха на миньорите се пресмяха и на тях. Нарекоха протестите "смешен плач". Е, такова ридание някой видя ли!

Пак беше "смешен плач" реакцията на свиневъдите, чиито животни бяха убивани заразени или не. А години по-рано реакцията на отглеждащите дребен добитък в Странджа...

И в крайна сметка всички могат да видят, че животните на Анна Петрова, която се опълчи на изтреблението, останаха живи. Нито едно не умря. Дадоха поколение. Изправи се срещу лъжата, въпреки, че всичките НАЦИОНАЛНИ МЕДИИ се опитаха да я тъпчат. Подкрепени от свои приятели - тролове или облагодетелствани от властта - блюдолизци. 

Е, има чепати характери. Тази жена не плака, тя просто заяви, че ще трябва да минат през нея. Има силни натури. Ето това е историческа личност. За разлика от повечето дръгльовци във властта днес, тя ще бъде запомнена и разказвано за нея в следващи поколения. Но всички други, които тогава защитаваха нея и животновъдите, бяха наградени с квалификацията "смешен плач". 

Колко смешно е да виждаш гладни?
Колко смешно е да виждаш разорени?
Колко смешно е да виждаш хора в безизходица!

По-скоро това на снимката ми се вижда смешно. 
Този човек е с желание да управлява цяла държава.
И се намира в институция, която не би трябвало да изглежда като дете от детската градина, на което са откраднали играчката. 
Смешно е.
Но е трагично, че цяла редица от лица, отхранващи се и отхранващи семейства не в мините, не на полето, нито в селскостопанските дворове, а с целувки на задници, са направили редичка зад дупенцето му. 

 


Честит международен ден на театъра
На всички "болни" от красота сърца!
На всички вдъхновяващи актриси!
На всички харизматични актьори!
На тяхната всеотдайност, с която те освобождават телата си от себе си и ги отстъпват на духовни състояния - за да бъдат други!
На къртовския им труд, но веселата им същност!
На сцената и момчетата, които са зад нея!
На момчетата и момичетата от салота. Както разбрахме тези дни, от малолетните герои в Крокус - на тази позиция можеш да бъдеш герой и от опит знам, че напрежението е голямо!
На всички останали екипи, които също имаме роля на НЕВИДИМАТА СЦЕНА в тази алтернативна реалност - Театъра.

На всичките ми колеги от ДКТ "Иван Радоев - Плевен" и НЧ "Съгласие - 1869"
Още много събития, пълни зали и щастие!

Първата жена космонавт от Баларус - Марина Василиевская. Стюардеса, инструктор в авиобаза, а в настоящия момент е в околоземна орбита. 
Родена на 14 септември (като мен) и като Уолтър Кьониг, който изпълнява ролята на Чеков в "Стар Трек", но значително по-млада от нас. В момента е на 33 години, но изглежда като на 25. 

 Разправят, че Беларус били скапани от санкциите ни.

 "Space - the final frontier!"

Кой как разбира героизма?

Два случая, в които участват три момчета.

И двата се развиват в сгради за културно масови събития.

В първия случай, млад човек, вдъхновен и умопомрачен от истории за супергерои и суперзлодеи, фен на Батман се маскира като Джокер, въоръжен с пушки и глок влиза в американско кино (Аурора; Колорадо) на премиерата на "Черният рицар: Ново начало", филм от франчайза Батман и започва да стреля по зрителите. Простралва 70 човека, като 12 смъртоносно.  

Във втория случай, малко по-млади, но далеч по-зрели от него мъже, работещи в гардероба в зала Крокус в Подмосковието, виждат как десетина терористи избиват зрители. Младите мъже не губят присъствие на духа и хладнокръвно извеждат хора, през задни входове на вече горящо здание. Спасяват стотици животи. 

Удоволствие ми е да споделя този клип.

Но "истинската българска журналистика" няма да ги отрази, нали?

 Колорадо. 20 юли, 2012 година. 
 Киносалон, в който стотици хора очакват да започне премиерата на "Черният рицар: Възраждането" от франчайза "Батман". 

 Било е горещо, част от зрителите са били запотени; разпоредителите нервни, но общото настроение е било усмивка и трепетно очакване. 

 Мъж на около 30 години, малко преди началото излиза за да купи пуканки. За него и за дъщеря си. Няма представа колко решителен ще е този каприз. 

 В същият момент в залата влиза Джокер. По-точно маскиран като Джокер, вживяващ се в ролята му фен. Напоследък е бил напреднат заради това, че не се е справял в университета, където учил неврология. Прекъснал е антидепресантите, които от дълго са ми били назначени. Мислил е, че те му пречат да се съсредоточи. 

 Чакал е също премиерата. Може би, най-трескаво от всички. 
 В този момент наистина се е вземал за отрицателния персонаж от филма. Въоръжен е бил с двуценка, автомат и пистолет Глок. 

 Прострелва 70 човека, включително и момичето, чийто баща се връща с пуканките. 

 Бяга през аварийния изход, но по-късно е арестуван. 
 Осъден е за 12 убити и 58 тежки телесни повреди.
 Осъден е на смърт. 

 Шокиран е когато чува присъдата, не вярва, че това му се случва.
 Все едно се събужда в друг филм. 

 Помня дискусиите по интернет форумите. 
 Редовните критикари, а и доста нормални хора скочиха срещу комиксите, срещу агресията в киното, имаше дори изцепки, че младежът е бил манипулиран, че това било агресивна реклама и т.н. теории на конспирацията, които макар и изречени от съвестни и загрижени хора ми дойдоха повече. 

 Скочих разбира се, да защитавам изкуството, като всяка дума ме прострелваше. Защото се чувствах в залата. 

 Обичам фантастиката. Супер геройския жанр - не толкова, но от малък си го следя. Бях на излъчването в България, в кино централ с репортерски пропуск. Тогава работих в плевенския седмичник BG Север. 

 Ако живеех в Аурора Колорадо щях да бъда в киното. И може би нямаше да съм излязъл за пуканки. 
 
 Не знаех, че години по-късно ще работя в Плевенския театър и в най-голямото читалище на града, в което също има две театрални зали и много постановки. 

 Винаги влизам последен. 
 Познавам всички чести посетители в театрите. Не са повече от 200 човека. От над 70 000 град. 
 Малко повече са тези, които ходят по 2-3 пъти на театър за един сезон. 
 Най-много влизат по веднъж в зала на масово културно мероприятие (концерт, театър, кино) на година. 
 
 Много е вероятно в онзи киносалон, повечето убити и ранени да са точно хора, които по невероятен съдбовен каприз са избрали точно този ден да си доставят това удоволствие.

 Същото се отнася и за зрителите в Crocus.
 Все едно съм ги виждал, все едно съм споделял с тях зала, защото стрелците биха могли да влязат във всяка една от залите, във всеки един момент, а аз...вярвайте ми...добре познавам трепетното вълнение преди театър. 

 Трябва да си голям изверг за да използваш трагедиите им за да цедиш консперативни теории и да се надсмиваш на онези, които им съчувстват. 

 Това показва колко ниски са задръжките на вживяващите се като русофоби в България тези дни. 

 Защото тези трагедии могат да се случат навсякъде. 
 Защото винаги ТИ или ТВОИ РОДНИНИ могат да се окажат на някое такова място, независимо колко непривично им е то. 
 

 


Всеки, който обича изкуството, независимо дали живописта, поезията или театъра, ще бъде погълнат от пърформанса...

 Нарекох го "пърформанс", колкото и да е обременена тази дума, колкото и да е натоварено и с отрицателен смисъл, и с прекалена рекламност понятието; колкото и да се е злоупотребява с него.

 В случая това е истински пърформанс. Представление, което ви вкарва в себе си, което разчупва стандартите на постановката и миксира изкуствата, но...вярвайте ми - без да разруши цялостта на произведението.

 Това е пиеса, театрална импресия, но то е и изложба...изложба на състояния.
 Има го историческия мотив.
 Има го и изкуствоведския поглед.
 Има я и мистиката.

 Пиесата е посветена на големия български художник Янаки Манасиев. 
 Картините му оживяват, превръщат се в музите, които са ги вдъхновили, моделите, които са позирали. Те изповядват живота си. 

 Всяка е различен типаж от действителността.

 А Янаки Манасиев слиза като ангел и в мерена реч излива своята изповед.

 Поетично и чувствено; много ефектно визуално, но на една с това - скромно.

 Незабравимо произведение, което ГОРЕЩО, ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ.

 Текст: Димитър КАБАКОВ
  Режисьор: Надя Панчева

 в ролите на музите:
 Ирена Ненчева, Дориана Гълъбова, Мариета Калъпова, Маргарита Костова

 в ролята на Янаки Манасиев: Сергей Константинов


29 март, 19 часа
ДКТ "Иван Радоев" - Плевен
зала "Пан Бурянин"