Постинг
15.02.2013 18:04 -
The Doors, Кобо Абе и едно лично признание
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 1006 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.02.2013 18:05
Прочетен: 1006 Коментари: 1 Гласове:
23
Последна промяна: 15.02.2013 18:05
"Ако бях отхвърлил предубежденията от самото начало и се бях поставил на равно ниво с него, без да си внушавам, че е стена, която ми пречи да виждам, той можеше да се превърне от стена във врата и да ме покани да вляза" "Изгорената карта" Кобо Абе
Като се замисля над цитата: не, че нямам предубежденията си, но са различни от тези на героя на Кобо Абе. Никога в човек не виждам стена. Във всекиго виждам само врата. Повечето, разбира се, за мен са заключени. А поради морални принципи не се научих да си служа с шперцове. Има и блиндирани и заварени за рамките си врати, те създават зловещо усещане, макар то да е свързано не с мен, а с онова, което е заключено зад тях. Вероятно жив разум, душа която има причини да е предпазлива и знае как да се опази, дори с цената на изгубената слънчева светлина. Най-много са отворените врати, тези, които дори не се заключват, а от тях се носи нещо подканящо: я познат хит, я весели възгласи, понякога скандиращи дори името ми - дори когато съм непознат в непознат град - я ухание или нещо непознато докосващо непознато сетиво, но малко са вратите през които мина ли, ще отида там, където на самия мен ми е необходимо. Търся ги непрестанно, минавам от врата на врата, залутвам се понякога, а живота е лабиринт, който отдавна ми харесва.
Мисля си, че никой сам не може да отключи своята врата. Не може и да премине през нея. През вратата на друг трябва да премине човек към свободата и целите си, към любовта и щастието си. И да се надява, че също е бил за някого отключена врата.
Като се замисля над цитата: не, че нямам предубежденията си, но са различни от тези на героя на Кобо Абе. Никога в човек не виждам стена. Във всекиго виждам само врата. Повечето, разбира се, за мен са заключени. А поради морални принципи не се научих да си служа с шперцове. Има и блиндирани и заварени за рамките си врати, те създават зловещо усещане, макар то да е свързано не с мен, а с онова, което е заключено зад тях. Вероятно жив разум, душа която има причини да е предпазлива и знае как да се опази, дори с цената на изгубената слънчева светлина. Най-много са отворените врати, тези, които дори не се заключват, а от тях се носи нещо подканящо: я познат хит, я весели възгласи, понякога скандиращи дори името ми - дори когато съм непознат в непознат град - я ухание или нещо непознато докосващо непознато сетиво, но малко са вратите през които мина ли, ще отида там, където на самия мен ми е необходимо. Търся ги непрестанно, минавам от врата на врата, залутвам се понякога, а живота е лабиринт, който отдавна ми харесва.
Мисля си, че никой сам не може да отключи своята врата. Не може и да премине през нея. През вратата на друг трябва да премине човек към свободата и целите си, към любовта и щастието си. И да се надява, че също е бил за някого отключена врата.
