Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2015 15:18 - Възхитен съм: За "Пришълецът" на Ана Величкова
Автор: cefules Категория: Изкуство   
Прочетен: 2459 Коментари: 0 Гласове:
42

Последна промяна: 08.01.2015 13:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

„Който прави дисекция на красотата, сам се порязва.”

 

Горните думи са на Мария – героиня от романа на Ана Величкова: „Пришълецът”, отправени са към главния герой Кирил, когато той впечатлен от красотата на розите (вижда ги за пръв път живота си) несъзнателно започва да анализира тази красота математически. Дано не изпадна в тази конфузна ситуация, за това ще се опитам да опиша най-импулсивните си първи впечатления пред това да анализирам книга на един от класиците в българската фантастика, какъвто е Ана Величкова.

Ще се опитам, но няма да успея. Защото в духа на книгата е да се подхожда с разум към чувствата, а също да се приема с чувство човешката разумност.

Както Кирил, така и всички останали герои са рационалисти, учени, всеки отдаден на своята област, на своята дарба, но наедно с това млади духове – преизпълнени с копнежи, поривисти, сърцати, а особено чаровната Мира буквално има способностите да съпреживява цялата планета: птичките, мурите, Кирил, останалите, останалото. Тя е образ толкова чист и толкова поетичен, че от думите ми, ако не сте прочели книгата ще ви се стори, че иде реч за алегория, но не – Мира не е просто художествено средство, тя си е героиня от плът и кръв, толкова логично присъстваща, че да добие разказа максимално усещане за реалистичност. А малко или много, и без рядката й дарба, всички останали герои са като Мира. Всеки е осъзнат като част от огромно разумно мироздание, за което го боли, за целостта на което се бори, с което се развива. Чувстващ чрез всеобщото, осъзнаващ го сам с разума си на учен. От една страна човека, който ще се опита да изчисли красотата на розите и ще се убоде, но същия, който ще се бори да изкачи върха воден от порива и волята си, въпреки, че съзнава, че е още слаб. Такъв е и автора и характера на книгата. Геологът Ана Величкова и поетът Ана Величкова в едно са фантаста Ана Величкова.

И това е условието за създаването на този кристално изобразен, колкото фантастичен толкова и реалистичен свят.

Какво почувствах като я четох: на първо място, че съм направил нещо за себе си, което е трябвало да направя. Пречистващ ритуал след който се чувствам облекчен, по-малко тревожен, с повече надежди и по-малко тревоги. С повече вяра към човек и общочовешкото. Не, не преувеличавам.

Подобна книга не съм чел от десетилетия. От юношеството си. В това време съм гледал хиляди фантастични филми и съм прочел хиляди фантастични книги. Някои слаба работа, други посредствена, производствено конвейерна, добра, талантлива, много талантлива, гениална: книги и филми които са ме забавлявали, книги и филми, които са ме променили, обогатили, направили по-мислещ или просто убили времето ми, но общото при всички тях е било мрачния, тъжен, мъчителен образ на едно бъдеще, което сме изпуснали от ръце. Безкрайно ценни са, това са предупреждения, провокации за размисъл, но дори в тези, които я има надеждата, мрака доминира.

Не така е в „Пришълецът”. Представете си сюжет едновременно и пост-катострофически и катастрофически, но най-висшите човешки добродетели са се развили. И тук не е насилен патетичен утопизъм или блудкавата позитивност на съвременни проповедници, които искат да ни накарат да отвърнем поглед от реалността, напротив: остър взор в реалността и начин да я преосмислим. А и единствения начин да опазим света. Представете си роман, в който няма един отрицателен герой. И все пак е грабващ, държи в напрежение от начало до край. Къде е конфликтът? В духовни начала. Природни и човешки сили. От дълбоката ни история в която пророк (рационалистичен пророк) Кормес предсказва колосалния катаклизъм с думите: „когато брат престане да убива брата, а мечовете и копията ръждясат…” премине се през ядрена глобална катастрофа и се стигне до бъдеще в което далечни правнуци ще се изправят пред последното изпитание за живота.

Какво е? Прочетете я за да разберете. Геологът Ана Величкова е направила невероятно описание. Няма да видите подобно в нито един от стотиците катастрофически филми, които ни заливат. Връзката е човешки нрав – земя – космос. Както проблема, така и решението му.

Всички с всичко сме връзка.

И ще си призная: поплаках си малко. При срещата със Соле. Обречената Соле, запазила от начало до край най-човешкото въпреки печалната си съдба. И бях поразен от самообвиненията на Мира, която прави нещо божествено за Соле – създава й смисъл на живота, но поемайки подобна отговорност не спира да бъде терзана от съвестта си.

Сам за себе си, без да ангажирам никого, това си е мой прочит възприех Соле, освен като реална героиня и като алегория на цялото човечество. Но човечеството в един от своите етапи. С надежда този етап да отмине и да отстъпи на онзи, в който то – човечеството ще бъде като останалите герои в „Пришълецът”.

На масата пред мен са „Кристалната огърлица”, „Обратната страна” и „Седем възела и седем пробуждания” на Ана Величкова. След малко ще започна „Кристалната огърлица” и съм много, много нетърпелив. Ще пиша за всяко едно от очакващите ме приятни преживявания.

  




Гласувай:
42
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 376442
Постинги: 191
Коментари: 596
Гласове: 6859
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930