Тези дни публикувах в блога си една от любимите ми еротични сцени, описани в книга. Става въпрос за откъс от „Кухият човек" на Дан Симънс. Великолепна книга, с безброй достойнства, един от любимите ми фантастични романи. Събрал е в себе си философията на всички именити екзистенциалисти. Макар че сюжетът е научно - фантастичен, описанията на съвременната американска действителност са толкова убедителни, усещането за реализъм - толкова силно, детайлите - толкова ярки и впечатляващи, че този роман е най-доброто, което може да се очаква не само от научната фантастика, но и от реалистичната проза.

Поезията в проза. Завладяващите сцени на ужаса. Динамичният екшън. Хипотезата от квантовата механика, която не звучи суховато-научно, а е обърната в трогателно философско и поетично послание. Всичко в „Кухият човек" е изключително. И не правят изключение еротичните сцени, а една от тях за мен е и една от най-нежните в световната литература. Обяснението - героите са семейна двойка телепати. Както се отдават телата, така се отдават и съзнанията им. Срещал съм, разбира се, и в други фантастични книги любещи се телепати, но никъде не е описано с такава нежност.

Не издържах и споделих този епизод в блога.

Малко след това получих „очарователен" отзив:

 

„Хората правят секс, а някои само четат."

 

Разбира се, не одобрих коментара. Не че ме раздразни. Даже ме разсмя. Просто толкова подобни съм одобрявал през годините, и даже съм им отговарял, че отдавна е изгубило всякакъв смисъл.

Нека добавим, че е написан от жена. Дори знам коя е, макар този път да беше от „резервен" никнейм...

Целият материал

Прекрасно е, когато откриеш някой, който е влюбен в твоя ум. Някой, който иска да съблече съзнанието ти и да прави любов с мислите ти. Някой, който иска да наблюдава как бавно сваляш всички стени, с които си облякъл ума си..."