Всеки, който обича изкуството, независимо дали живописта, поезията или театъра, ще бъде погълнат от пърформанса...

 Нарекох го "пърформанс", колкото и да е обременена тази дума, колкото и да е натоварено и с отрицателен смисъл, и с прекалена рекламност понятието; колкото и да се е злоупотребява с него.

 В случая това е истински пърформанс. Представление, което ви вкарва в себе си, което разчупва стандартите на постановката и миксира изкуствата, но...вярвайте ми - без да разруши цялостта на произведението.

 Това е пиеса, театрална импресия, но то е и изложба...изложба на състояния.
 Има го историческия мотив.
 Има го и изкуствоведския поглед.
 Има я и мистиката.

 Пиесата е посветена на големия български художник Янаки Манасиев. 
 Картините му оживяват, превръщат се в музите, които са ги вдъхновили, моделите, които са позирали. Те изповядват живота си. 

 Всяка е различен типаж от действителността.

 А Янаки Манасиев слиза като ангел и в мерена реч излива своята изповед.

 Поетично и чувствено; много ефектно визуално, но на една с това - скромно.

 Незабравимо произведение, което ГОРЕЩО, ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ.

 Текст: Димитър КАБАКОВ
  Режисьор: Надя Панчева

 в ролите на музите:
 Ирена Ненчева, Дориана Гълъбова, Мариета Калъпова, Маргарита Костова

 в ролята на Янаки Манасиев: Сергей Константинов


29 март, 19 часа
ДКТ "Иван Радоев" - Плевен
зала "Пан Бурянин"