bumerang написа: Какъв е изначалния им смисъл? Обобщено - по-високи доходи. Какво е решението? Каквото и да е за този смисъл е дългосрочно. Нека протестиращите по-бързо да формулират своите конкретни искания, защото се вижда, че политиците ги изпреварват. А според мен истинското решение трябваше да бъде досега - навременен масов протест след всеки политицески гаф и искане на съд и присъда за виновния(те). Пропуснахме ли го? Пропуснахме го.
Благодаря на Бумеранг, защото докато й отговарях, сам осъзнах дълбоко натегналите ме мисли, които ме правеха от самото начало съпричастен на протестите:


Всъщност, в началото имаше и един мотив за протестите, който пропускаме:   -ярост, че ни крадат и ни правят на будали. И не само будали, а и съучастници в престъплението, защото затвори ли си очите човек, става съучастник, дори да се отнася за собственото му ограбване.   Много от сметките бяха високи, други изключително високи, но имаше и безумни и то не една, две, три...С крушки, телевизор и хладилник - 1000 лв. Домове в които никой не е живял 400 - 500. Примери бол.    Имаше обяснения. Някои звучаха разумно. Но бяха толкова разумно звучащите обяснения, че в един момент започнаха да се отричат, да си противоречат, да добавят и още детайли. В крайна сметка, получи се пълна неубедителност. А същата витае и около още много, много неща и обяснения в България.    И остава дълбокото подозрение, че сме жертви на престъпление. А след това и жертви на несправедливост.    Как да обясним на родителите си, че не можем да им помогнем, след като ни са помагали толкова, инвестирали са в нас и са ни вярвали, но преди всичко са си вярвали, че ще живеем по-щастливо, отколкото те.    Как да обясним на децата си, че не можем да им платим курсовете от които се нуждаят, онова учение което желаят, да им "заемем пари", че да започнат бизнеса или че понякога е оскъдна трапезата ни или дори няма хляб на нея.   Как да погледнем стара снимка на която очите ни са били пълни с надежда и ни напомня за вярата, която сме имали, за идеите които сме носили, за духовната сила, която помним, че ни е изпълвала.   Как като виждаме безсрамните лица на хора, които уж ни тешат, но ни мамят в очите, оправдават правото на някой да ни ограби, а не можем да сторим много без да изгубим цивилизования си облик.