"В собствения си живот като морален агент ние ще трябва да "преценим кое е подходящо при обстоятелствата за всеки отделен случай". Ще има дни, в които ще трябва да поемем изцяло грижите за детето или пък обратно, няма изобщо да се занимаваме с това. И въпросът не е само, че всеки отделен случай е различен: всеки отделен индивид е различен, затова да е добър човек във всекидневните си дела ще бъде различно, за всеки индивид. Тук Аристотел използва аналогията с някои спортисти, които се нуждаят от повече храна в сравнение с други. Посочва Милон от Кротон, най-известния гръцки шампион по борза за всички времена, като пример за човек с огромен апетит. Всеки от нас трябва да придобие себепознание и да реши какъв вид етична храна да осигури за себе си. Дали да предлага помощ, да превъзмогва обидите, да се научи да се извинява, или пък нещо напълно различно от това."

"Да мислиш като Аристотел", Едит Хол

Спрях като стигнах до този пасаж снощи. 
Прочетох си го втори и трети път. Почти го запаметих наизуст.

Затворих книгата и се замислих по него. 
Според Аристотeл това е система, с която постигаме лично щастие. И Едит Хол хубаво го е изяснила.

Винаги съм мислил така, без да си давам сметка, че най-вероятно ми е повлиял: пряко и коствено Аристотел. Пряко: чел съм го. Не всичко съм разбрал от "Никомаховата етика", от "Логика"-та му, но достатъчно съм си блъскал с тях главата, че да оставя нещо и от него в нея. Коствено: чел съм десет пъти по толкова автори, на които Аристотел пряко е повлиял. 

Неусетно съм го възприел.

Но навярно и без него бих изповядвал нещо подобно.

За да си щастлив, трябва да постигаш нещо (нещо лично) с морално естество.


Прочетете отново пасажа. 
"...да се реши какъв вид етична храна да осигури за себе си."

"да се реши" (От кого) "вид етична храна" (За кого) "За себе си".
И да се върнем на пасажа, че всички сме различни, че всеки трябва да решава сам за себе си, а не някоя страдаща от мания за свръхчовешко персона, да решава вместо всички, да им маха назидателно с пръст. 

И да им казва каква маска и как да си я надянат, а всеки друг морален избор, щом не е одобрен от стандартите на политическата коненктюра е порочен.

Има ли един ден от Протестите на "красивите и интелигентните"/"юлските протести"/опитът за Майдан в България и частичното безкръвно постигане на целите му, в който някой да не ни налага, да не ни набива в душата "етичната си храна".

То не беше солидарност с решението за изтребление на селскостопанския добитък и публична гавра с ощетените и разорени хора; медийното затъмнение над съдбата над тези хора.

То не беше следваща епидемия: този път на свинете.

То не беше Ковид и ваксинирането, с точно определени ваксини, които ни отнеха дори избора за китайски и руски; и много откачалки, като мен, които експерементираха с организма си, окончателно се осакатиха. 

Подчертавам: и аз съм в кюпа. 

То не беше обругаването на паметници. 

То не беше освиркването на българския флаг.

То не беше гаврата с миньори със зърнопроизводители. 

То не беше плюенето на журналисти, които се отклоняват от официалната геостратегическа про-партийна линия. 

То не беше кряскането и русофобията след началото на СВО. СВО, а не началото на войната, която започна осем години по-рано с Майдана. 


Но да не се разводнявам, защото много тъпанари вече изгубиха нишката.

Всички трябва дружно да подскачаме, ругаем, да ревем с пълни гърди, да сме готови да се лишим от насъщния, да отидем на фронта (ако трябва), да се хилим на един и същи набор от инфантилни смешки; забравили дом, семейство, любим човек (или поне омаловажили ги достатъчно, че да не ни пука, ако трябва да се пожертваме или да ги пожертваме), забравили книгите, които сме чели; забравили клетвите, които сме произнасяли - всичко в името на конкретната политическа психоза. 


И понеже сме различни, т.е. да сме осъдени да бъдем вечно нещастни. Пискащи си лозунги, душевни анорексици. 

А останалата ЕТИЧНА ХРАНА ДА Е ИЗВЪН СТАНДАРТИТЕ. ЕВРОСТАНДАРТИТЕ. 

Тоест: хвърлена в пламъците като заразено или "заразено месо".