Едва ли някога ще научим какво е накарало един млад човек да поеме толкова голям риск за живота си. Лесно можем да се досетим, че той надвишава дори този при игра на Руска рулетка. Дори да не ставаше дума за газов пистолет, а за играчка, купена от щанда за най-малките. Дори да нямаше форма на пистолет, даже да не приличаше. Достатъчно беше да се насочи като пистолет, за да накара охранители от няколко различни служби да действат автоматично и както е предвидено при подобни случаи като машини, без да им мигне окото, да стрелят, за да опазят живота на охраняваното лице. 
Прекалено голям риск, и тайната, която стои зад поемането му, е удивителна. Поне за мен. Защото, да не казвам голяма дума, трудно мога да се досетя за нещо, което би ме накарало да поема подобен риск. Дори да искам, няма да съм в състояние. Ще объркам нещо, ще се скова, ще се препъна или не знам какво, но няма да се получи това, което би трябвало. 
И мисля, че не съм изключение, това се отнася за повечето от нас. Нещо много зловещо има в дълбините на тази история. Не за него искам да пиша. Политически ли е този акт? И за това няма да пиша. Достатъчно се изписа, достатъчно се наговори. В крайна сметка само догадки.
От случилото се доста подмолни сили печелят, а всички губим. Имам си своя версия, не искам да ангажирам никого с нея. Когато започва да се случва нещо обществено значимо, Доган винаги насочва вниманието към себе си, винаги се случва нещо скандално около него, което заглушава всичко останало, независимо колко важно е за живота на българина. Повече няма да пиша за това. Версия. Моя си, отново догадка. 
За друго искам да пиша. То и за него се писа достатъчно, но да добавя нещо и аз. 
Опиц беше осъден, че стрелял и убил нахлул в дома му грабител. Не му беше признато подобно право на самоотбрана. И не е единствен. Отдавна законът е доказал, че е по-строг към този, който защитава живота си, отколкото към този, който застрашава нечий друг. Може и да попитате братята от Коиловци. Виждат на своя територия "паднал от небесата", той ги напада, те се защитават, но ако в онази нощ не са се уплашили, а това изисква немалко смелост, после сигурно са били доста разтревожени и притеснени, въпреки всенародните симпатии към тях, да не бъдат наказани за това, че са се защитавали. 
Доста подтиснато си ни е съзнанието. Законът ни заплашва дотам, че изврати инстинкта ни за самосъхранение и ни отне едно изконно човешко право. 
И на фона на това други имат право да пребият, да газят, да удрят с ритници и юмруци един обезвреден вече човек. 
Повечето нямаме право да се отбраняваме, за да не нарушим човешките права на бандита. Ами защо други имат права да го смажат от бой, дори когато той не представлява никаква опасност?
Какво е това, ако не двоен стандарт в оценката на живота! И ако не бъдат осъдени линчуващите, няма ли да е гавра с правата на всеки българин. Моите, твоите, на всеки друг, на когото не е дадено правото да защити живота си.